Завръщане

Прибирам се. Посреща ме дъждът,
студен като сърцето ми разбито.
Не искам да ме помни този град
или защо се връщам да ме пита.
Изминаха години. Много прах
от чужди градове по мен полепна.
Дали се лъжех, но щастлива бях -
зелени стихове в съня си шепнех.
Но днес се връщам. Тихо. Мълчешком.
И спомени ме парят в тишината.
Прибирам се, но вече нямам дом -
заключена и чужда е вратата му. ;(