Не е мое, ма ми е любимо
Моджи и да сте гу чели веке, ама нейсе
Л И Б О В Н О
от какъ ти
(ут горнята махла)
Ина такава съм са размичтала,
ублегната ду нас на старата върба,
де твойту име със пирон съм издълбала,
плюс мойту...е равну туй на либуфта.
На аритметиката ко ли й разбирам,
Ни зная дажи колкуй две плюс две,
убачи гато либуфта да ма путпира,
това ни мъ изпритиснява вуубще.
Ни ша квадратен корен да ти вада,
ни ф дроби шти зацепа целити числа.
Тя либуфта е чиста-проста кат ливада,
със цъфнали извътре тук-таме цвитя.
Събирам та, ни мога та извадя,
ниту със минус, ниту със ръжен,
ут тойзи огин дету ми гу стъкна,
ачи звезди да ми са мяркат пусред ден.
Ъх, за ко ни бях пуне кат самодива,
чи с фуста бяла да ти ръгна у съня...
Пък ази съм устатна и ни ми утива,
Кат зина мязам същу на ина ламя.
Ни знам напрау вечи ко да прая
и кък да млъкна да ни та гълча.
Да зема с билки ли да та умая,
ма кък са сгъва билки да бере ламя!?
И на, сида и съм са размичтала,
биля пирона ми ут писани са изтъпи...
Наместу билки пак коприва съм набрала,
ку ми са мерниш, малеей, швидиш ти!
Няма коментари:
Публикуване на коментар