Щом затворя очи, мигом всичко се скрива-
избелелите дни се насищат със цвят.
Досега беше всичко в душата ми сиво,
а виж как се роди един пъстър свят!
Топла, нежна мечта ме погали със длани
и нощта като в сън оживя и запя.
Беше мойта душа цяла в огнени рани,
а виж как е красива и горда сега!
Аз не мога да спя и рисувам картина
с непозната луна и далечни звезди.
Нещо в мойта душа безвъзвратно отмина,
но не плача, защото до мене си ти!
събота, 20 септември 2008 г.
Нощ
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар