Във жълтата пауза на светофара след поредната безсънна нощ;
в мъртвите секунди, докато те няма, и втренчения поглед в нищото;
в мократа възглавница; в усмивката дошла от никъде за теб;
в демотивираното на моменти безразличие да изглеждам някакси;
в глупостите и шегите, чрез които заблуждавам всички колко съм добре;
в празните учтивости, във лицемерното търпение със другите;
в зъбенето срещу всички обстоятелства, във оцелялата надежда на инат;
в стиснатите устни от умора и отчаяното обезверение във себе си;
в жаждата да те очаквам и завистта по детски, че те деля с когото и да е;
в свещичката, която паля за двама ни и молитвата за общо бъдеще;
в щастието през сълзи, защото съществуваш и те има именно за мен;
една-единствена дума е просмукала битието - липсваш ми...
Рейни
Няма коментари:
Публикуване на коментар