събота, 6 септември 2008 г.

Съботно - утринна доза кафе



Аромат на кафе

Г. Стефанова

Черно кафе...
Душата ми е
къдрокосо негърче,
което яде банани
на плажа на времето.
В очите му плуват
тропически риби
в лагуната от спомени.
Черно кафе...
Събувам обувките
на чувствата.
Късно...Вече мазол
ми направиха-
кървяща,
малка люспа.
В раковината
на отминало лято
шуми морето
на любовта ни
и залива...,
залива...,
залива
очите ти.
Смеят се
коралови устни -
вятърът се шегува.
Шепа пясък вали
над съня ми
и ухае на черно кафе.

Няма коментари: