неделя, 21 септември 2008 г.

Остави ме, мълчаливо да обичам...

Стоиш пред мене и потъвам,
във хитрите ти и малки очи,
от тебе поглед не откъсвам,
не сваляш взор от мен и ти.

Не ми е лесно тъй да те обичам,
но остави ме, да те галя със душа,
да въздишам, и да плача скришом,
опиянена, в твойта мъжка красота.

Обожавам те, и знаеш всичко,
което мисля аз във този миг,
остави ме, мълчаливо да обичам...
И само мисълта във мене да крещи.

Остави ме, искам да потъвам,
в очите ти - бездънното море,
да пия аз горчиво, и до дъно,
да моля, още, мъничко поне...

Позволи, да ти се налюбувам,
да изкопирам всяка мъничка черта,
а после в нощите да те сънувам,
потъвайки отново в твойта красота.

Бъди до мен, това от тебе искам,
с очи да ме изпиваш, както досега,
остави ме, мълчаливо тебе да обичам,
да бъда твоя и неповторима във света...

Няма коментари: