сряда, 24 септември 2008 г.

Далеч от мене в неисзвесност си ... мълчиш ;(

Ще падне мрак. Ще завали.

И мълния дори ще блесне.

Ще бъда цялa. И живa. А ти?

Далеч от мене. В неизвестност.

И само този тъжен стих

за теб, ръждиво ще напомня.

Отдавна вече не боли.

Ръцете ми не са сиротни.

Сега прегръщам самота

и сякаш в нея съм се влюбилa.

Аз свикнах много да мълча

и в тишината своя да се губя.

 

Все още полупразното легло

в кошмарите си ме приспива.

Не те сънувам. Знам защо -

кошмарите не са красиви.

Ти беше. Като цялата земя

разпукала се, в китната си пролет.

С онези жеравни ята,

с тревиците, едва наболи...

Отдавна беше. В друг сезон.

Сега навън настъпва есен.

Сега тъмнее небосклон

и пее тъжната си песен.

Ще падне мрак. Ще завали.

Земята кално ще притихне.

Ще бъда цялa. И живa. Дали?

I βез тебe животът има смисъл!

Няма коментари: