Не можем с теб един без друг, не можем.
Усещам как душата ти тревожна
отчаяно в гърдите ти се блъска
и свойта свобода напразно търси.
И моята веднъж ли си помисли,
че свобода, ах, свобода и липсва...
А всъщност никой никого не спира
самичък своя път да си избира.
И никой никого не ще упрекне,
ако напусне нашата пътека.
Но спра ли те, но викна ли: Стой тука!,
душата ми от тебе ще избяга.
Свободни сме, съвсем свободни ние.
И в туй е скрита страшната магия -
със свободата дето сме си дали,
с теб неразривно сме се оковали.
Н. Захариева
Няма коментари:
Публикуване на коментар