Не знам защо те няма в моя ден!
Нали това бе нашата присъда?
Не трябваше ли ти да бъдеш в мен
и като сянка аз във теб да бъда?
Защо сега следите ни са две-
нали един бе пътят и една- следата!
Животът ли безшумно ни отне
на дългата разходка красотата?
Животът ли реши, че ти и аз
ще бъдем две разминати вселени?...
Но извървяното остана в нас
и с теб сме вече адски уморени.
Няма коментари:
Публикуване на коментар