Събуждам се аз и си мисля.. за всички онези чудни, незабриви и неповторими неща, които имаха удоволствието да ми се случат това лято...Мдаа, приятничко.. и кафенцето е двойно по- хубаво след като знам, че остават само някакви си 5 утрини докато почне новата и за щастие последна (но не-лека) учебна година. След това няма да имам време да го пия рано сутрин, няма да имам време да глезя себе си и любимите си същества, но пък..остават спомените... и аромата на кафе в съзнанието ми. Винаги мога да ги усетя само с едно притваряне на очите.. ето,отново е лято, отново съм свободна и пак съм там - на голямата тераса, заедно с котката ми, умилкваща се около листата на лозата, под светло-синьото небе и силно-греещите слънчеви лъчи, безгрижна като дете и лека, оставена на летния бриз да нашепва кое ще е следващото ми лятно приключение. Всичко си има своя край - не обичам разделите и сбогуванията, затова ще оставя времето постепенно да премине в есен - един хладен, шарен, мрачен сезон, даряващ със своите нови емоции. Пък.. знае ли се.. току виж се намерило/видяло/срещнало нещо, което да да прибави още една причина за да продължавам напред :)))
Няма коментари:
Публикуване на коментар