четвъртък, 4 септември 2008 г.

Утрин .. мирис на кафе ...


Кафе в прекипяла прегръдка с ликьор амарето,
под шапка от бита сметана в екстаз...
Какво става в чашата? Всички чуват морето,
сякаш напуснало своя ренесансов атлас.
Чуй, кипи Адриатика слънчева! Как да я спрем?
С тънка тайна на тъмен и дъхав бадем.

(Белла Италия)

Той отпива от чашата, скрила у себе си мрака...
Пие още и още, защото и сметаната знае,
че кафето е толкова дълго, колкото той трябва да чака
жената, която непременно ще дойде накрая.

(Американско кафе със сметана)

Няма коментари: