Ти никога не ме погали с длани
и никога не ме целуна с плам,
не излекува множеството рани,
които всъщност бе нанесъл сам!
Не ми прости, че винаги съм твоя-
звезда от някак близък небосклон.
Аз бях една достъпна, лесна Троя,
която падна без троянски кон.
Но бях и слънце огненочервено,
което твойте стъпки озарява...
Ти гледаше ме мрачно, отегчено
и никога не ме видя такава...
Какъв е смисълът да пазя всичко твое,
да нося с мене спомени и вещи,
ревниво да крещя, че те са мои,
щом друг човек по пътищата срещна!
Щом теб дори не те интересува
дали съм жива днес, или умирам,
май по-добре и с тях да се сбогувам.
Какъв е смисълът да те колекционирам?
by adiveil
Няма коментари:
Публикуване на коментар