събота, 6 септември 2008 г.

А трябваше да си до мен сега ..


Все още те сънувам,
изгаряща в ръцете ти...
Не искам да сънувам!
...а тук до мен да си.
И..мен със теб да слея.
И... теб във мен да влееш.
И пак да знам, когато се събуждаш,
изпълнен с мисълта за мен.
Да си отново моето момче
с усмивка в сините очи.
Да знам кога си тъжен.
Билета пазя още!
И няма миг след онзи миг...
Но знаеш, че до днес не се обърнах...
не попитах защо...
Искам пак да съм ЧУДОвището!
Твоето любимо.
И да усещаш разкъсващата болка във главата си,
когато...
В МЕН!
Все още те обичам!

Няма коментари: