"Събуждаме се и виждаме как белите пръсти на развиделяването малко по малко се промъкват в спалнята, и ни се струва, че завесите леко се полюшват от докосването им. Причудливи черни сенки безшумно пропълзяват в ъглите на стаята, за да се скрият там за малко. А отвъд прозореца, сред листата птиците вече започват да чуруликат, от улицата се чуват стъпките на отиващите на работа хора, а понякога и въздишките и виенето на вятъра, идващ от хълма и едва чуто бродещ около още спящата къща - сякаш се бои да не събуди нейните обитатели, макар да се е появил точно за да изгони съня от тъмно-виолетовите му дълбини. Една след друга се вдигат полупрозрачните като воали завеси на сумрака. Обкръжаващите ни предмети бавно придобиват обичайните си форми и цветове и в нашите очи развиделяването връща на видимия свят предишния облик, изкривен от нощната тъма. Призрачните огледала отново започват да живеят своя отразен живот. Угасените свещи стоят на това място, където сме ги оставили снощи, а до тях - книгата, която сме чели преди да заспим, или увяхналото цвете, което сме закачили на ревера си, или писмото, което се боим да прочетем или прочитаме твърде често. Струва ни се, че от вчера нищо не се е променило."
из "Портретът на Дориан Грей", Оскар Уайлд
Няма коментари:
Публикуване на коментар