петък, 5 септември 2008 г.

Ще простя ли?

Чакам те...
Навън се мръква...
все по-студено става...
и вали...
Чакам...
а във мен помръква...
не идваш, няма те...
и от това боли...
Чакам те...
по мен се стичат
капки дъжд,
а може би сълзи...
Тихо е...
край мен потичат
реки от болка...
а дъждът ръми...
Чакам те...
край мен минават
непознати
във забързани коли...
Гледат ме...
и подминават...
сянка в тъмното...
но как боли...
Чакам те...
и не се крия...
и къде ли,
щом навсякъде вали?...
Тъжно е...
но как да скрия
сълзите
в очакващи очи?...
Чакам те...
дъждът измива
последният ми грим
по тъжното лице...
Бледо е...
не го и крия...
вали и вътре даже
в нараненото сърце...
Самотно ми е...
но ще чакам...
ако трябва още...
чак до сутринта...
Сигурна съм,
че ти трябвам...
А ти...
Ти просто още закъсня...
Чакам те...
дали ще дойдеш...
безмълвна съм...
и празна от тъга...
Тихо е...
та чак потръпвам...
сякаш няма ме...
щом с мен не си сега...
Чакам те...
край мен минава
поредната
забързана кола...
Спира...
и към мен се приближаваш...
В този миг аз знам -
ще ти простя!

Няма коментари: