четвъртък, 4 септември 2008 г.

Проникновено

Проникваш в мене - бавно, нежно,
в душата, тялото, плътта,
проникновено, мило, неизбежно,
в мислите, тъгата и дори смеха.

Проникваш в мене от години,
задълбочено, бавно, хладно - остър нож,
забиващ се проникновено...
а в сънищата влизаш нощ след нощ.

Проникваш в мене тихо и вълшебно,
тъй бавно във душата ми пламтиш,
а опознавайки я постепенно,
нито веднъж не ме осъди ти...

Във страсти пагубни потънал,
в страдания, безсилие и яростна тъга,
под кожата, уплашено настръхнал,
да избягаш никога не пожела...

Проникваш в мене, тържествуващ,
узнавайки за всичко скрито в мен,
защото ти си мой и съществуващ,
мой делник си и празника си в мен.

А знаеш колко трудно се опазва
блаженството ни и единността
от хорска завист неизбежна,
от хорска злост, делничността...

Прониквайки във мене тъй дълбоко,
очаквах неизбежен, мрачен ден,
във който ти ще се откажеш,
и може би ще тръгнеш отегчен...

Не! Този ден не ще настъпи!
Защото аз съм твоя, в плен...
Защото ти си мене, аз съм тебе,
защото заедно сме - ден след ден...

by mili4ka

Няма коментари: