Вечер иде, сън не иде
цело село опустело,
вятър вие по вратата,
пита: "Де ти е момата?".
Я стояло в соба тъмна,
яз не смея да отвърна...
Ветре, сам съм, либе тръгна,
либе веке е далеко...
Ветре, ветре, немой пита,
де ми е момата,
славей от вратца излита
щом ръка не знай насита...
Утро иде, сън не иде
цело село веке стана,
от сърце ми тежка песна,
за то, що съм много грешен...
Како да пришпоря коня,
како либе да догоня,
помежду ни бездна-огън,
помежду ни девет люти бури...
Припев: Ветре, ветре, немой пита,
де ми е момата,
славей от вратца излита,
щом ръка не знай насита...
Няма коментари:
Публикуване на коментар