Между моята любов и мен ще се възправят
триста нощи, сякаш триста зида,
и морето между нас - като магия.
Само спомени ще има.
О, заслужили страданието вечери,
нощи, скътали надежда да те видя,
равнини на моя път, небесен свод,
който виждам и полека губя...
Окончателно, като изваяно от мрамор,
твоето отсъствие ще натъжава други вечери.
събота, 1 ноември 2008 г.
Сичко свърши.. остана само мигът
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар