Зима иде, сняг се сипе :)

Усещам как наближава. Студа. Любимото ми време от годината. Обичам лятото, пролетта, но нищо не ми харесва толкова, както настъпващата есен и зимата. И ако може да са студени, дори люти... Обожавам, да стоя в топлата стая, застанала зад  прозореца, и да наблюдавам как вали - за предпочитане сняг. Да вие снежни вихрушки, студ да пука и дърво и камък, а аз да стоя разсъблечена зад прозореца. И да ми е топло, от радиатора, на който съм се опряла. И радостно, от факта, че съм на тихо, спокойно, топло местенце, което си е само мое. Обожавам, наистина…
Обикновено наблюдавам танцуващите завихрени снежинки, хората - ако някой се престраши да излезе в този студ, гледам как мъчително се бори със вихрушката от сняг и бавно напредва между преспите, свит от вцепеняващия студ навън. В такива съзерцателни моменти обикновено мисля. Ама много хубави мисли ми идват. Една след друга, на колонки, във редички, понякога се блъскат една в друга в надпревара коя по-напред да избера... Едни такива топлички, весели... като парното, чиято топлина лети около мен и стопля голото ми тяло. Понякога тъжни, и ме завладяват в продължение на часове... Мисля за много неща - обикновено за себе си и за живота. Понякога и за хората. Например онзи човек - ей там… дето едва пристъпя по прясно навалялия сняг… Но обикновено мисля за себе си. Интересното е, че не ми омръзва, незнайно защо. Как от една простичка мисъл, се поражда втора, после трета, четвърта... докато се наредят като низ, като броеница, и докато осъзная, че съм се отнесла в спомени, отминали във годините, потопила съм се в друг свят, а спомняйки си за него се превръща в някак си по-красив, вълшебен, очарователен, малко далечен, но топъл... като топлината, която ме обгръща зад прозореца...