събота, 6 декември 2008 г.

Някой ден

Някой ден при теб ще дойда
безоблачна, безвятърна и дива
и ще плисна във сърцето ти с охота
море от нежност и любов на самодива...


Някой ден ще бъда вятъра,
легнал във нозете ти гнездо,
сънен спуснал се по хълма
и заспал във теб като в легло...
Някой ден в душата ти ще плувам,
ще търся бряг във твоите очи,
ще бъда птица и с криле ще изрисувам
...себе си във твоите мечти...

Някой ден, сред планината
ручейчето щом клокочи
и щом нощта е във позлата
ти ще ми разкажеш още...
А после...
Ще те целуна с поглед - ти си Вечност,
ще те погаля с мисъл - ти си Съдба,
ще те докосна с устни - ти си Тленност,
а после завинаги във теб ще заспя!

Няма коментари: