Затъмнение…

“Аз съм точно като за теб, Бела. Би било непринудено за нас,удобно,лесно като дишането. Аз бях естествената пътека, по която животът ти щеше да поеме... - той се загледа в пространството за момент и аз изчаках. - Ако светът беше както трябва да е, ако нямаше чудовища, магия...”

“…Той е като наркотик за теб, Бела. - гласът му все още нежен, без капка критика в него.-Виждам, че вече не можеш да живееш без него. Твърде е късно. Но аз щях да съм по-здравословен за теб. Не като наркотик. Като въздуха, слънцето. - ъгълчето на устната му се завъртя в замислена полу-усмивка. - Знаеш ли, мислех си за теб по този начин. Като слънцето. Моето лично слънце. Разсейваше любезно облаците, за мен. - той въздъхна. -С облаците мога да се справя. Но не мога да се боря със затъмнението.”

“Най-лошата част... - поколебах се, и тогава оставих думите да се изсипят като порой от истини. – Най-лошото е, че видях цялото нещо – нашия цял живот. И го искам толкова много, Джейк, искам всичко това. Искам да остана точно тук и никога да не се помръдна. Искам да те обичам и да те направя щастлив. И не мога, и това ме убива. Това е като със Сам и Емили, Джейк – никога не съм имала избор. Винаги съм знаела, че нищо няма да се промени. Може би затова се борех с теб толкова много.”

(любими откъси от третата част на “Здрач” –Затъмнение)

Почти-поучително преживяване

-Преодолях го.
-Ти... си го преодолял!? Как? Кога?
Опитвах се да си спомня последния път, когато сдържаше дъха си около мен. Всичко, за което можех да се сетя, беше ужасния ми рожден ден миналия септември. Едуард сви устните си, търсейки думите.
-Живях цели 24 часа, мислейки че си мъртва, Бела. Това промени погледа ми върху много неща.
-Промени ли начина, по който мириша за теб?
-Ни най-малко. Но....имайки опита от начина, по който се чувствах , когато мислех, че съм те изгубил...Реакциите ми се промениха. Цялото ми съществуване се противи на всички действия, които биха предизвикали същата болка отново.
Не знаех какво да кажа за това.Той се усмихна на изражението ми.
-Предполагам, че може да се нарече много поучително преживяване.

откъс от “Здрач, Затъмнение”, Ст.Майър

Прибързани заключения

Той наистина ме обича! Може би аз него повече, но със сигурност не е безразличен към мен! И не е Казановата, за какъвто побързах да го помисля. Бях такова бъзливо зайче… Сега се чувствам сякаш огромен камък се освободи от плещите ми. Сърцето ми отново е здраво и довечера ще спя спокойно :))))

Толкова неща ми минаха през главата, мислех си за странните обрати в мъжката любов, но най-вече се чувствах като зарязана и свободна и се чудех как да продължа да живея.

ИСКАМ ДА МУ ПОМОГНА! Знам, че мъжете не обичат да споделят проблемите си, но той го направи. Ще ми се да съм до него, когато светът му се сгромолясва, за да поправя това, за да го върна обратно по пътеката на розовите поляни – или поне в нормалния живот!

И ще си мисля как … и ще имам едно наум, ще внимавам и ще го подкрепям повече и ще го мотивирам и вдъхновявам. Ще бъда с него, ако не тялом, то духом. И ще му стискам палци!

Защото е част от мен! Обичам го!

Момента на прозрение

       Дойдох видях и … загубих :( Искам да забравя всичко, ВСИЧКО!!! Слава богу, че се върнах там, където нищо не е изгубено – моя роден град.

Не мога да повярвам що за безсърдечно чудовище би ми отделило толкова от времето си, би ме молил да се запознае с баща ми, би ми предлагал да живеем заедно, би ме целунал за сбогом, би ме търпял тооооооооолкова дълго, само за да преспи с мен и да изчезне ???

Чудех се къде сбърках, с какво го отвратих или отблъснах от себе си … Нещата просто не се връзват .. А ако е било само за секса – тогава защо ме накара да се влюбя в него? Та аз му бях навита и преди да ми каже, че ме “обича”?! Що за болен мозък би скалъпил такава коварна схема само за да разбие нечие женско сърце? И защо би рискувал няколкото секунди време, в което да се качи на автобуса за работа, за да ме целуне за сбогом ;(

Имам предчувствието че това ще остане най-голямата загадка в живота ми. Нерешена. И ще ме човърка, тревожи и боли много силно докато сърцето ми не оздравее.

Поне вече знам в “какво” съм се влюбила. Някои героини се влюбват във вампири, други във върколаци, а други (като мен) в дяволи, които те целуват с най-предателската целувка и никога повече не ги виждаш или чуваш.

Утешавам се с поговорката “всяко зло за добро”. Имам чувството че на по-лошо занапред не мога да попадна. Вече съм в Ада, чувството е, че са ме изнасилили, използвали и сега страдам за насилника си, всякаш е умрял и вече не е в този свят. Всякаш повлича и мен в смъртта … с всяка секунда!

Боже колко ми олекна, докато писах тази публикация! Ако в началото се чувствах изгубила, сега се чувствам на бонус. Защото можеше да бъде много лошо, ако живеех под един покрив и делях тялото си години наред с мошеник и използвач, възползващ се от женските ми “обаяния”. Късметлийка съм, че разбрах истината след една нощ, прекарана с него, а не след 365. След месец или година проточване щеше да е наистина трудно да продължа. все още имам шанс да срещна истинската любов. И все повече се убеждавам, че шансът да попаднеш на нормален мъж в и-нет, да не говорим за бъдещо гадже, е по-малък от минимален.

Извода от всичките мои грешки през тези 2 години е, че трябва да излизам по-често навън и да търся само навън …

За решимостта, връзките и пропуснатите възможности

За повечето неща в живота няма подходящо време. В един момент просто трябва да действаш. Колкото по рано обаче не винаги е по-добре. Просто следваш инстинктите си, желанията си. А колебанието е нещо, което пречи и на най-готовите и решими хора да действат правилно. Това стана с моя приятел. И се опитвам да го разбера. Седя си с лице нагоре към небето и наблюдавам как капките летят към земята… Изглежда че опасенията ми наистина са верни. Той просто не е готов за мен. Материално и може би емоционално.  А казват, че когато птичката кацне на рамото, колебанието е излишно. Трябва  да направиш всичко по силите си,  за да (по)стигнеш желаното. А може би аз не правя нищо … Връзките не са толкова лесни, колкото си мислех. А би трябвало да е. Kогато двама души се харесат, какъв е смисъла да се анализират? Или колебаят? Или отлагат … Все пак живота е кратък, никой не може да ти обещае “после”. Имаме само един живот, в който да извлечем максималното от преживяванията, връзките, себе си и света.

Има един английски израз “No man is an island” (никой човек не е самотен/остров). Аз мисля, че всеки е сам, на свой остров, отделен от останалите. А близостта с другите хора се изгражда като мостове, единият строи едната половина, а другият –другата половина и се опитват да се срещнат по средата. Но понякога островите/хората са твърде далеч един от друг и рано или късно единият от двамата се предава, което е тъжно, но се случва много често. В такъв случай е най-добре да продължиш, да започнеш отначало, да се върнеш там, откъдето си почнал. Не бива да се бърза със строенето на важните неща в живота. Учението, кариерата и сериозните връзки са като стъпала, които не могат да бъдат изкачени наведнъж, без някое от тях да бъде пренебрегнато или занемарено. Умните хора знаят как да изкачват тези стъпала, без да им се налага да започват отначало. Лесно им е да намерят правилната последователност, когато знаят какво искат. Трудно е да взимаш правилните решения, когато си млад и глупав и ограничен откъм знание и опитност и не знаеш кое какво точно ти се прави, как ти се живее. Просто искаш да си щастлив. Всички искаме това. Само че понякога се разминаваме със щастието си, просто защото сме пропуснали едно от онези три стъпалца или сме го пропуснали. А понякога е необходимо просто да се спънеш, за да станеш по-внимателен и да разбереш какво пропускаш…

Надявам се моята “надежда” да осъзнае каква важна за мен, дълга и удобна за ходене на гости седмица изпуска :(

Неделно проклятие

Неделите са проклятието на съществуването ми.
Никога нямам достатъчно домашна работа за вършене, която да ме държи заета. А точно сега, и едва в началото ѝ, след дългия, изтощителен и разочароващ разговор с бъдещия ми приятел, се чувствам толкова разбита и не-мотивирана да правя каквото и да било. Сега не мога да си представя идната седмица, толкова сама, без да се налага да готвя за баща ми поради отсъствието му. Надеждите ми бяха за една прекрасна седмица, час или ден с И. у дома, приказвайки, готвейки, гледайки филми, смеейки се заедно … всичко бе толкова перфектно-нагласено … единствения липсващ компонент в картинката е той и ще бъде за една дъъълга и самотна седмица. По-самотна отколкото очаквах и в най-лошия случай, че може да е :(

Все пак, неделята изглежда лесна сега, след като проклятието тегне върху цялата седмица, началото на Юни, един толкова скъп и обожаван от мен месец, без път за бягство (по-далеч от центъра на града няма къде да отида,а се нуждая от това).

Изглежда, че единственото, което ми остава е да се отдам на готварството и кулинарията, готвенето на всичката тази храна, която напазарувахме с баща ми. И музиката. Лекува стрес, любовна мъка, скука и мързел. Но ефекта е временен, а свободно време пред мен - чак до септември!

Без планове, без път за бягство, без компания, без право да се надявам на чудеса … Обречено съществуване :(

Ефекта на машиналния спонтанен флирт или как да флируваш успешно в 4 стъпки

How To Flirt And Succeed (in 4 steps)
Originally uploaded by Dário Estrela

Колко наивни са мъжете – почти толкова наивни, колкото и аз, навремето. Лесно се подлъгват по суперлативите и комплиментите, които използвам в речта си, в следствие на което си мислят, че имам чувства към тях. Това донякъде ме забавлява, особено днес :) Мога да изръся едно най-невинно “толкова си неустоим, когато правиш ….” и директно попадам в списъка на “ ууу тази тотално я забих” , което ако беше така щеше да бъде изразено в абсолютно прав текст. :d Сега ми е смешно, и то много, но истината е, че едно време аз също мислех така, когато някой мъж най-непринудено и естествено ме обработваше с ласкавите си думи, незабелязвайки как без да иска ми подава грешни сигнали на прекален интерес. Да се смея над грешките си е сигурно доказателство, че няма да ги повторя отново, което добавя опит(ност) от миналите несполучливи преживявания :) Като се замисля трябва да имаш акъла на калинка за да се вържеш на няколко комплимента

Баланс

Утре ще е решаващо.
Връзката ми не може да продължава да балансира по този начин, на върха на нож. Ще  паднем или от единият, или от другият край, като завися изцяло на неговите решения или инстинкти. Моите решения са взети доста преди да съм ги избрала съзнателно, и съм се посветила докрай. Защото за мен няма нищо по- ужасяващо, по-измъчващо, от мисълта да го изоставя. Това е невъзможно…

Всеки ден се поддържам “заета” с нещо, с работа, която да ме забавлява и да разсейва съзнанието ми. За нещастие обаче е
типът работа, която държи само ръцете ми заети. Умът ми определено има прекалено много свободно време, и излиза извън контрол. Колебая се между толкова напрегнато очакване, че е почти болезнено, и коварен страх, който разклаща решимостта ми.

Трудно удържам малките коренчета надежда, които се
прокрадват в главата ми, само за да бъдат стъпкани грубо. Точно когато нещата в живота ми се стабилизират, точно тогава започват сътресенията, нерешимостта, страховете и всичко, което съм съградила, рухва, остава само основата. Губи се баланса между радостта и тъгата, едното надделява и остава само стъпканите коренчета надежда.

Едно е ясно обаче: баланса между очакването и страха от отхвърляне е възможен след първата среща наживо, само тогава ще знам  от какво да се страхувам и какво да очаквам.

Началото на едно ново начало

Напоследък се справям доста добре с блокирането на болезнени, ненужни неща в паметта си. Превъзмогвам и най-тежките моменти. Единствената ми трудност е да дочакам момента, в който ще срещна “съдбата” си и ще разбера накъде ще се упъти живота ми, та и аз, заедно с него. “Заедно”… как хубаво ми звучи понякога. Засега “Все едно” е ключовата дума в живота ми. Интересува ме единствено заслужава ли си или не да вярвам в нещо, в което преди време имах куража да вярвам почти винаги… докато не се опарих и научих ценния урок, че не-винаги си заслужава риска. Старая се да правя най-доброто, да взема винаги правилните решения, както “едно време”.

Живота ми е някак променен, аз също и незнам дали да се радвам или да плача от промяната, която усещам най-вече със сърцето си. Все още е твърде рано за всякакви изводи или заключения. Та аз едвам съм пристъпила в ранното начало на нещо … напълно различно от случилото се до момента в простия ми живот! Знам само, че не ме е страх да рискувам. Каквото има да става – да става! Готова съм да го посрещна и изпратя (ако се наложи). Щастлива съм, че се отървах от една преждевременна среща, за която не бях готова. Всяка клетка от мен крещеше и се молеше да я избегна, да не се случи. Лесно е, когато не ти пука. Мислиш просто. Не се напрягаш да търсиш начини да покажеш най-доброто от себе си в кратък интервал от време. Сега съм безгрижна и обнадеждена, щастливи чувства, които лесно могат да бъдат убити от едно телефонно обаждане…

Между другото дълго време опитвах да намеря някаква причина за странното ми поведение миналата седмица. Със сигурност ще бъда препитвана за него от човека, който най-много пострада и все още нямам никакъв логичен отговор. Опасенията ми са за първата издънка, когато влюбеното чувство те напуска, породено от чувството за вина. Бях ужасно съдистична към човек, към когото още не съм изпитала сериозността на връзката. Нормално е да се случи… Когато двама души се харесат (особено по интернет), те рядко си вярват. Страхът от неизвестното обаче е нещо ново за мен и веднъж попадайки в капана му, се надявам да не съм попаднала в него напразно.

 Bruce Springsteen – Drive all night

Най-обичам луди, лууди зайци

… като Мартенския от Тим-Бъртъновата  версия на “Алиса в страната на чудесата! По-долу са кадри от сцени с най-якия заек на света. Enjoy!

Преглед на целия албум