Урок по Връзкология

Една от шегичките на природата е, че когато растем и външния ни вид става изключително важен за нас, тялото ни започва да ни играе номера. Вместо първото, любовта се оказва последното нещо, за което мислим. Физическото привличане предшества емоционалното. Няма как да надникнеш в ума на някого и да го харесаш заради него. Напротив, първо ще харесаш каквото видиш и ще позволиш на зрението да определи избора. Но едва когато излезеш с него/нея няколко пъти и разбереш какво мисли, решаваш, че това е човека, който искаш.

Дълго време го отричах, но ето че сега ми е ясно като джин с тоник – без физическо привличане не може да се стигне до любов, колкото и да се опитваш да заобичаш някой.. И на моменти си мислех, че постъпвам като кучка, че нямам право да съм придирчива и да искам нещо по–добро за себе си, но не е така. Това си е чиста биология! Устроени сме да гледаме първо външния вид и после каквото  е останало под обвивката. Така че всичко е важно! И вътре, и вън, всеки човек трябва да е достатъчно готин, достатъчно атрактивен, за да се хареса на окото, на ушите, на мозъка, на всичко.

Вярвам, че с напредването на възрастта живота ни подготвя за тежки и щастливи моменти, тренира ни, прави ни по-развити и умствено, и физически. Не бива да се драматизира много на тема възходи и падения, защото всичко е една въртележка и се повтаря периодично. Днес ти избираш, утре теб не са те избрали…

Дразни ме егоизма, безотговорността и непукизма в днешните мъже и за съжаление наблюдавам/ усещам тези качества в почти всеки, който срещна. Това са черти от характера, които не ми позволяват да се почувствам в безопасност, да бъда сигурна, да хлътна по някой, и да имам доверие в мъжа до себе си. Когато не се чувствам защитена, в безопасност, този мъж просто губи респект и ми липсва всякакво желание да продължа контакт с него. И това си е закон при мен – всеки, който не успее да ме опази от себе си, от външния свят, по моите представи изобщо не е мъж и изгубва правото да ме познава завинаги! Не че искам Супермен! Просто някой, които ще постъпи правилно, без да избързва, защото съм свястна жена и заслужавам да ме третират с много уважение! Без непрекъснато да бъда поставяна в позиция, в която трябва да менажирам ситуацията, да взема сама решението дали това, което се случва е погрешно или не!

О’ди стрижи калинки !

Вече съм свободна жена! Зарязах Филип (и то по телефона!), което доста ми помогна да разбера защо се изхвърля човек като вчерашно ядене от живота ти, като непотребна вещ.

Филип беше друга история. Беше твърде голям за мен (29 !!!), твърде обичлив и някак се задушавах в тази, макар и кратка връзка. И колкото повече се виждахме, толкова по-ясно осъзнавах, че наистина не изпитвам нищо към него + факта, че нямаме нищо общо. Та той е роден през 80тте, по дяволите! За него абсентът е нещо което се прави от кактуси, а инуитите са определени хора, които идват от определена част на Африка. Изразът “Оди стрижи калинки” нищо не му говори! През целия си живот не е ял десертче “Марс” или “Сникърс”. Освен това чете като първолак и не знае английски. Е как да прекарам остатъка от живота си (или поне малка част!) с такъв човек! Да, вярно, личеше си че е влюбен в мен и може да обича истински, но се оказа, че това съвсем не ми е достатъчно, защото беше някак твърде лесно, аз бях мъжа във връзката, аз я създадох и аз я унищожих! Не е лесно да правиш всичко сам, а когато си в партньорство с мъж, очакваш от него и той да те изненадва и да прави разни неща за теб, а не само да мълчи и да иска.

Сега съм сама (но не и самотна!), все още тая някакви остатъчни чувства към Г-н-Все-Още-Влюбен-В-Бившата (които всячески се старая да избутам!), но пък винаги съм щастлива да опукам парите си. Сега нямам интернет и всяка вечер ходя по центъра с Тошко на лов за отворени мрежи. Тротоарите около всяко заведение, край което минавам последните няколко вечери са пълни с млади пичове по къси гащета, които молят да бъдат свалени (тооолкова секси!). Мечтая си да се превърна в онзи вид мацки в къси ефектни роклички по тялото под ръка с добре-скроен градски пич, от който полъхва ухание на скъп афтършейв и свежо изпрана риза. Въздухът е пропит с аромата на сексуалното обещание и ми се допива бира. Навсякъде са нацъфтели растения и са разлистени дървета и докато ходя по алеите,  разминавайки се с мъжете осъзнавам, че съм много ама много нервна и нямам представа защо. Не е възможно да си падам по С.  Г-н Интимен Пиърсинг и работата ми са ми напълно достатъчни. Но наистина нямам време да забърша трети ! Трябва да се погрижа за себе си и да осъзная какво се случва в сърцето и в главата ми …

Good man is hard to find

Имам си нов мъж.. добър човек е, знае какво иска, преодолял е всичките му 5 бивши и е сякаш всичко, за което мечтаех преди … Не мога да си позволя да го изгубя, защото ми помага да намеря себе си отново, да излекувам разбитото си сърце и мечти. Ценя го.Но:

за едно нещо ми е гадно – не се чувствам влюбена в него.. и го няма сексуалното привличане. Никога (досега!) в мъжете, с които съм била, не е имало мънички неща в него, които да ме дразнят (не ми допадат) и аз да живея с тях. И това е, което ме тревожи, кара ме да гледам на любовта по един нов начин, който далеч не е толкова розов, колкото беше преди.  А  именно – любовта като приятелство, разбиране, подкрепа, интимни моменти  - без онези прехвърчащи искри на привличане от двете страни, което прави нещата толкова розови и невероятни.

Имам шанс да стигна до нещо истинско, да имам дълга връзка, да премина през всичките етапи на отдаденост и привързаност и искам всичко това.. с някой добър като него, който си умира за мен, цени ме и направо ме боготвори, Проблема е, че когато си мисля за него, мисля така – “къде ми е гаджето.. скучно ми е/самотно ми е//тъжно ми е, имам нужда да се поразкарам малко на разходка/ да говоря с някой/ да се натискаме/ да се почувствам секси и да се наконтя/да гушна някой” и този някой е той, но е random, просто някой, който да изпълнява тези функции. Може би ми трябва време да се влюбя отново, надявам се в него, защото не мога да продължа да живея в подобнз лъжа, особено когато нещата нарастват, стават сериозни и са намесени човешки емоции.

Дистанция

Няма начин да знаеш всичко за някой друг. Това прави живота интересен. Важна стъпка в  живота е да се довериш на някой. Така е при любовта. Така е и при приятелството…

Но не мога да му простя, че прещрака така. Казват, че обичаш ли някой, трябва да го оставиш да се развива по непредвидими пътища и да подкрепяш всяко едно (налудничаво) решение, вярвайки че всичко ще се нареди добре и за двамата.

Как се приема такъв факт ? Когато си изхвърлен като вчерашно ядене от живота на някой?

Той ме изгуби. Не аз ? Дали изгубих нещо ….

Понякога е толкова лесно да почуствам, че имам всичко и че съм супер, така както съм.

Имах нужда да не знам какво се случва с него. Взаимодействахме си отдалеч както Слънцето и Земята са на точното разстояние един от друг. Но това разстояние взе да става все по-голямо. Сега аз съм Слънцето. а той е каменистия студен Плутон, който е отпаднал от списъка ми с планети. Искам пак да е планета, пак да е нещо, някой … Някой трябва да направи първата крачка, да счупи леда. На мен обиденото ми его, направено на пух и прах не ми позволява…

Добрите работи ставали бавно …

Някога виждали ли сте от онези горили, които обичат малки котенца и ги отглеждат като свои ? Нарича се внушение и  е едно от най-могъщите инструменти за въздействие, която жена може да използва.

Работи на следния принцип – уплашеното малко коте оставя на голямата горила да я гушка и обича, защото мама я няма наоколо или тъпото-гадже-котка, което го е оставило. Осъзнах това, когато близка моя мъжка приятелка ( която обичам да наричам “вожда”) сподели следното с мен:

Истинският коз на жената е да знае какво иска човека отсреща, и да го заблуждава, че ще го получи

Никога не съм била добра във внушенията и съм горда че, за разлика от повечето жени, винаги казвам само онова което наистина чувствам и мисля без да оставям нищо на въображението и фантазията на мъжа отсреща. И тук ми е грешката! Нуждая се от онзи лек воал на загадъчност, който имат истинските жени. Имам нужда да го правя понякога, особено когато целта е нещо много повече от секс. Свикнала съм да се раздавам и след 2 месеца няма почти нищо, което да не съм дала или показала. Фалшивите сигнали изнервят мъжете, карат ги да усетят някаква липса, а усетят ли че нещо липсва – взимат решение, надъхват се да го получат. Това ще е моето ново умение за доразвиване в следващите месеци !

И между другото, честит Светит Патрик, на всички, които им трябва някакъв повод, за да се напият довечера !

Излизане от тунела на сериозните взаимоотношения

3ти март, 6 и нещо, никога няма да забравя това съобщение, уведомявайки ме, че човекът, с който ходех 1 месец и 22 дни не иска да бъде мое гадже повече. Причината – не успял да ме обикне и сънувал друга – някфа негова бивша от преди 6 години ! Седях като гръмната и не вярвах, че тва се случва на мен, че приказката  ненадейно приключи ей така като гръм от ясно небе.

В този свят може да загубиш работа, дом, семейство. Губила съм и трите “so far” , но нищо не ме е сгромолясвало така ненадейно като загубата на гадже. Старах се толкова много да бъда добра жена и добра приятелка и въпреки това се разделихме. ВРЪ3КИТЕ СА НАЙ-НЕСИГУРНОТО НЕЩО! Но няма да се откажа докато не намеря и задържа нещо истинско!

+ това вината не беше моя – човека си имаше неговите проблеми и се отказа от нещо хубаво (мен)за да се бори с неговите “вятърни мелници” и да гони дивото и неуловимото, което за него е щастие.

Навлизане в тунела на сериозните взаимоотношения

Запоснах се виртуално с В. в последния месец на 2011 - една сложна и объркана за мен година (която почна добре, но се скофти откъм средата). Срещнахме се някъде около 10ти и вече не искахме да се разделяме. Почнахме да излизаме заедно и малко по-малко нещата си дойдоха на мястото - сещате се..1вото "липсваш ми", "ти си моя" итн. Нямам никакво съмнение, нито един повод да се съмнявам в тая връзка. Ясно ми е като джин с тоник - ходим заедно. Най-после мога да го нарека ' мое гадже' без да преувеличавам нещата, без всичко да е само мечта или пък да е поредния "маскиран сериозен приятел", целящ да си осигури единствено изчукване.

Той е симпатичен, интелигентен, безопасен и не-последно по важност - достоен за доверие. От онези хора, които срещаш и знаеш, че с тях си наясно. Наясно си какво точно може да правите заедно и какво не, какво да споделиш и за какво да замълчиш. Зная на кои филми бихме се изкефили заедно, каква музика слуша от мп-3то си на работа, какво обича да яде най-много - ей такива неща. 

Та с това мое и само мое си гадженце живота е ясен и лесен, не е проблем да получа каквото искам - ласки, вечеря, кино, секс, пийване на кафе/биричка заедно в неделя,игри и закачки и още куп неща, които винаги съм искала да направя с приятеля ми, като ходене по екскурзии и пътуване на стоп - такива едни приключения. За първи път в живота ми нещата са ясно- регламентирани, получих онова, което най-много исках - истинско партньорство. И за бонус научих че: няма значение какви промени правиш в живота си - сменяш работата, дома, мъжете, цвета на косата си- в крайна сметка в живота ти влиза само онова, което е отредено да дойде по естствения си ред и колкото и да ти се иска някой конкретен да дойде и да разтърси света ти, доказвайки че има любящи мъже, се появяват само онези, на които им е ред да изиграят своята роля в живота ти.

Месеци, след онази последна нощ на безотговорност, с момчето с кучето и тревата нито сме се виждали, нито сме се чували, а с любимия ми мъж все правим нещо заедно, всеки ден ми е на линия и все по-често присъства в живота ми. Хващам се сутрин как си мечтая, че му правя сандвич и го изпращам с целувка за работа. Друг път се вълнувам хипер-буйно при мисълта за него до мен - скачам, тропам с крака, пищя от кеф, мятам се като риба на сухо в леглото, опитвайки се да пресъздам чувството на него в мен,и ръцете ме заболяват от желание да го прегърна. Чак сега усетих какво е истинско щастие!

Любов… или най-близкото й подобие

Когато връзката ми с този мъж започваше, имах самочувствието, че съм ударила шестица от тотото. Чувствах се като Принцесата, Царицата, превзела, укротила, опитомила плейбоя. Чувствах се обичана! Той дори не се оказа чак такъв плейбой. Всичко беше на приказки с приятели. Всъщност не ходеше на партита без мен (само на кръчми), не замръкваше в  чужди компании сред много жени и  не усетих да има нужда или влечение към друга. Но от време на време ставаше гаден - дразнеше се като му говорех, развяваше си коня виртуално, затваряше се в себе си с дни. Държа се с мен така сякаш съм  попаднала в живота му по невнимание. Тогава подозирах, че нещо не е наред, губя го, изплъзва ми се, може би някоя друга го е обсебила. Постепенно вместо Царица, започнах да се чувствам като тъпата путка, с която е направил най-големият компромис само за да не бъде сам. Може и да грешах за всички тези неща, но така ги усещах нещата и много ме болеше. В тези моменти ме чукаше по различен начин – свършваше бързо, после заспиваше и не ме поглеждаше. В някакъв момент му минаваше. Отново ставаше ведър, отново се вкопчваше в мен и ме  целуваше насън. Но дори тогава не понасяше аз  да го съблазнявам. Затваряше се в себе си и се държеше като кретен.

После  той срещна друга, разделихме се и осъзнах, че моят алфа-мъжкар не може да бъде опитомен от никоя. Искам нещо невъзможно, и тва че той не може да ми даде непосилното за него не го прави нито лош, нито виновен.

Сега и двамата сме сами, но се справяме някак.. поотделно. Аз откривам нови възможности, предоставящи ми нов вид щастие и удволетвореност от живота. Имам много нови избори пред себе си и пълната свобода да избера онова, което ме прави най-щастлива. Моето щастие обаче не е  пълно без малко горчивина, без трудности и препятствия, с които да се справям. Ето това се случи и дълго време не намирах думите да напиша какво чувствам , какво става с мен, отне ми време да осъзная… че не ми трябва мъж, за да съм щастлива, но и няма пълно щастие без мъж до мен

Не винаги най-лесното е най-правилното!

Винаги съм търсила пътя с най-малкото съпротивление –с най-малкото препятствие по него, без излишен стрес, натоварване. Още от малка. Откакто майка ми сподели пожеланието, с което нейната баба я изпращала: “да ти се падне лесно” . Но днес, приблизително 12 години по-късно, осъзнавам, че не винаги най-лесното е най-правилното. Животът е пълен с избори и тъкмо тези избори определят живота ни. Затова ако още продължавам да се боря приятелството ми с един нетърпимо-самодоволен *** да проработи, то е защото съм осъзнала, че в този живот трябва да се проявява силна воля, за да защитиш интересите, себе си, да опазиш сам гърба си, когато няма истински приятели, на които да им пука истински, когато твоя отбор/тийм се състои само от 1 член.

Често имам усещането, че никой вече не говори онова, което чувства отвътре. Особено мъжете. Не им достига мъжество да признаят, че са сгрешили. Нито пък, че им пука за друго човешко същество. Говоря за тези, които аз съм срещала! И особено за последния. Прекалено горделиви са да признаят, че имат нужда от една жена не само за сексуални ласки. Но пък на съвременните жени не ни се налага да чакаме, докато се появи друг мъж на хоризонта, който да сподели това, да прояви нъжната смелост, да избере подходящите жестове, с които да докаже, че на него може да се разчита.

Независимо дали само приятел или любовник, имам нужда от дългосрочна сигурност, имам нужда на приятеля да му пука. Това го прави приятел, а не ходещо забавление, с което да си губя напразно времето ида пиля нервите си!

Не искам романтични постъпки, неискрени целувки или подаръци, искам да знам че 1 ден, когато ме няма на тая земя, ще има хора  (повечето от мъжки пол!) които ще пролеят по някоя сълза, осъзнавайки, че са изгубили поредната безобидна, малка, сладка женичка като мен, чиято единствена цел в красивото и кратко съществуване е била да обича и да бъдат обичана, ценена, да носи удоволствие на мъжете, да носи живота на земята и да го обогатява с добротата и искреността си. Защото никога не е имало нещо интригантско в мен, винаги съм била себе си, такава съм и такава ще си остана!

Колкото до лесното –мисля, че приключих с него, занапред ще правя само онова, което носи малко повече излишен стрес, изисква малко повече труд, но пък калява и оформя по-силен характер!

Труден за отказване

Това, което ми се случва в момента е доста от онова, което наскоро писах в имейла си до приятел. Накратко – бясна съм, изминаха няколко тежки, мъчителни  седмици (изпитания). Осъзнах, че приятелствата изискват твърде много усилия, саможертви, безволие, услуги и са изтощителни !!!

Едно време бях рядко-търсен, труден за намиране и самотен човек, но щастлив в самотата си. Днес – колкото и да се опитам да остана сама, някой ще ме потърси и няма да спре, докато не ме намери. А намери ли ме – много лесно щеме изманипулира да се съглася да направя онова, което иска от мен. ДА! Аз съм лесна за манипулиране. Трябва да поработя доста над това.

Днес съм благословена да изживея един ден, напълно необезпокоявана от околоните, да летя свободно или да си лежа удобно в моето легло, да се наслаждавам на есенните промени, да дишам спокойно, да мечтая, да се смея (всякаш не съм го правила от години!), да слушам моята музика, да бъда отново себе си. Остана ми време и да попиша, по стар навик, да запиша какво се случва с мен…

Утре пак ще ме къткат здраво, ама вече знам как да си намирам пролука, за да избягам. Изваждам бунтарският си характер, мрънкам и не се оставям да решават вместо мен. Рядко проявявам силния си характер, но без него не бих оцеляла. Когато не е покрай мен, мога да го чуя как ми се кара, да усетя как ме докосва, като призрак, който витае и не ме оставя дори мислено. Смешно ми става като се сетя, че и двамата се правим на жертви, война и любов…. Но поне тази вечер ще е спокойна, без моето малко бедствие. Дано никога не срещна Симеон втори, че след първия незнам дали бих останала цяла…