вторник, 3 ноември 2009 г.

Вятър, мъгли… и отвреме-навреме “Ти…”

hurry_thumb

Липсваш ми повече от всякога.. Знаеш защо, само аз незнам дали “Ти..”. Не е достатъчно да знам, че и с тебе е така, нужен си ми “ти…”, за да повярвам. Всеки влажен ден ми напомня за теб, а аз съм така запалена… и горяи горя

НЕ ИЗДЪРЖАМ! Нямам сили да мълча! Искам те СЕГА, трябваш ми СЕГА, подлудявам от мисълта, че си някъде там… тъй близко и тъй далеч, само не и До мен.. Лошото е, че ако чакаш… “ПОСЛЕ” ще бъде твърде късно!

Затова не чакай.. изненадай ме … обади ми се .. толкова е пусто, безсмислено и глупаво всичко-случващо се…

Защо ти си случката в живота ми, която винаги се бави във времето и никога не се появява навреме?! Ако се завърнеш – искам да е завинаги! Не искам пак да те губя – намразих свободата си без теб :(

Не може да се появяваш.. и изчезваш като дим. А за мен ..  никога не си бил “само един”, така че:

“МИЛО МОЕ КОТАРАЧЕ, АКО НЕ ПОБЪРЗАШ, ЩЕ СКОЧА В ЛАПИТЕ НА ДРУГ!”

Няма коментари: