Хλαδно пροстραнстβο: Eдин мъртъв и самотен ден, в който искам те до мен!

неделя, 21 септември 2008 г.

Eдин мъртъв и самотен ден, в който искам те до мен!

Ела, денят е мъртъв и студен.

В таз лунна нощ, с разпусната коса,

приведена над теб,

ще дъхам в твоето "лице",

ще сгрея изстиналото ти сърце -

в таз лунна нощ, под звездни небеса...

Няма коментари:

Публикуване на коментар

"Тази, която в дъжда лудо тича,
тази, която все броди в горите,
тази, която мъглата обича,
която се смее щом мрачни са дните,
тази, която лови пеперуди
и в дните горещи билки събира,
която живее в хиляда заблуди,
но винаги истина в тях ще намира;
вечния залез тя търси в зората
и го открива, когато сама е,
птиците викат я все в небесата
и тя с тях полита, докато мечтае,
седи на брега и примигва с вълните,
събира листата на късната есен;
когато дъждовни и тъжни са дните,
в полето ехти само нейната песен,
момичето, тънещо в лятна омая,
докато през преспи пробива си път,
с началото свършва и почва от края,
ако е и днес теменужен снегът;
тя се смее през сълзи и плаче през смях,
и даже на себе си вярва си трудно,
денем се скита сред глъчка и прах,
нощем заспива в леглото си будно;
звездите би следвала, пътища - не
и ако я срещнеш след ден уморен,
ще я познаеш ти смътно поне,
защото ще видиш пред себе си мен!"

неделя, 21 септември 2008 г.

Eдин мъртъв и самотен ден, в който искам те до мен!

Няма коментари:

неделя, 21 септември 2008 г.