Навсякъде по тялото ми лепнеше
сладникавата радост на езика ти.
Звездите бяха луди голи грешници.
Лианно по луната се увиваха...
Измисляше ме с пръсти. Безпогрешни.
И ставах съвършена. Мокра. Пясъчна.
Скалите бяха твърди като лешници.
А устните ми шепнеха от... крясъци.
Треперех като пламъче на свещ -
нахъсано достигаш до бедрата ми.
И ставах твоя дива лятна вещица.
Болеше... твърдостта на сетивата.
Постигаше ме, но не ми се бягаше.
Горещо е навън. Отвътре - топло.
Вълните тихо мъркаха полягащи,
а вятърът приличаше на котка...
... Как хубаво го е казала Pin4e ...
Няма коментари:
Публикуване на коментар