Ноември. Най-хубавото време през годината! Ранното стъмване… мъгливите дъждовни дни… и разбира се, ветровитите дни - какво по хубаво :)
Габрово. Малък град в Централна България. Моят град, завинаги “моето някъде”!
Той. Един силно-амбициран 24 годишен мъж, чиито мечти са над всичко. Работлив, умен, чаровен, забавен… и толкова!Мислех си, че го познавам, но не. Всеки има страна, която разкрива само пред себе си и неочаквано някъде… някога – може да те изненада.
Аз. Едно добре заровено съкровище, което малко успяват да открият и най-вече … да задържат и да оценят истинската му стойност. Още като ме погледне човек става ясно, че не съм като останалите – лицето уж.. очите.. били прозорец към душата илии… нещо подобно. Обичам свободата, вятъра, влагата и нещата/хората/моментите, които държат влага задълго. Не обичам изненадите.
Много мога да говоря за себе си. Може би, вярна се оказва приказката, че човек познава себе си най-добре. Но светът не се върти само около мен! Имам нужда да споделям живота си с някого, с хора, които… дори и отдалеч, ще намират начин и време да ми отделят от своето безценно внимание, да споделят също от своя живот, да повярват в мен и оправдая вярата им, да заслужа обичта и уважението им и да ги имам за цял живот. Една моя малка армия, която да ме подкрепя и защитава!
Не искам много- въпреки че често, на базик, твърдя обратното. Имам нужда от стабилност, от това хората да спрат да предават моята вяра към тях и мъничко любов – ама мъъничко, по малко от всички, за да усетя че и аз някога съм била обичана в този живот. Искам никога да не изгубя свободата си и никога да не отнемам свободата на обичаните от мен. Ясно ми е, че птичката трябва отвреме-навреме да се пуска да полети – и понеже я пускам да излети всеки път, затова може би никога не се е връщала или пък се бави с месеци, докато отново се върне, за да замине.
Животът бил сложен, уж! Аз не мисля така. Мисля, че хората си го усложняват и именно те са тези, които се самонараняват/самоядосват/самоубиват/самоупрекват/саморазрушават най-много..Научила съм от първата си и последна любов да нямам никакви очаквания, да не чакам, да продължавам напред и да живея, да си бъда самодостатъчна и да самозадоволявам всяка своя нужда. Когато нещо свърши или умре – зная отлично, че съм безсилна да го върна, особено ако то самото няма желание да се върне. Не тая никакви надежди, нито за по-добро, нито за по лошо. Просто живея за мига и помня една велика поговорка, че:
“ Когато нещата тръгнат на зле … винаги може да стане и по-лошо”
Няма коментари:
Публикуване на коментар