Кобилке моя
(Евтим Евтимов)
Кобилке моя - дива и добра,
едничка теб сърцето ми избра,
че ти не си родена за юзда,
а само за езда и свобода.
За лудост двете ти очи зоват,
за огън, за безумство и за път.
Ако ездачът ти е слаб - о, зло,
изхвърляш го от своето седло.
Голо тяло
(Евтим Евтимов)
Защо под дрехите си криеш ти
това красиво и небесно тяло,
когато то за свобода пламти
и за безумие е закопняло?
Събличай се. И нека все така
пред моето очакване изгрява.
За мене вече си една река,
в която тази нощ ще се удавя.
Няма коментари:
Публикуване на коментар