Под роклята ми стройна се издигат
гърдите ми – двуполюсно-студени.
Краката ме държат. Но все не стигам
до тебе, а далече съм от мене.
Косите на пътека не разделям.
Разделите са липса на пътеки.
Понеделник ми прилича на неделя.
Неделята е празна като лейка.
Зад стихове - огради, като куче
се притаявам зла. И упорита.
В тръпчинките си няма да се случа.
И все ще си оставам придобита.
В картините, които не рисувам
изгубих светлината на боите.
Напрягам устни. Никого целувам.
Не се научих да харесвам дните си
П. Йосева
Няма коментари:
Публикуване на коментар