Дискретна връзка

Връка? Кво е връка ?! Да попитаме гугъл – излизат само секс изображения, отново ми се насълзяват очите. И не, че не знам кфо е – просто не мога да повярвам, че очаквах нещо повече (един ден). Обличам се добре, понякога и чувство за хумор мога да извадя (но не в черни недели като тази), имам въображение, настроена съм за приключения и романтики, добър слушател съм, говори се лесно с мен, пия… (а може би трябва да си пийна едно хубаво) – абе въобще вписвам се в характеристиките му за партньор, но никога няма да стана неговата… защото всичко, което искам, онова лудото, глупавото, дето му викат любов, не може да бъде почувствано от човек, който устоява и не се поддава на емоциите си.

Дискретно въже…

Толкова ми е разбито в момента Чак не мога да си събера мислите, да се настроя за работа, за живот… Абсолютна развалина – това съм аз! Клавиатурата ми е съсипана, сърцето ми  е потрошено, некфи хора непрекъснато ме дрънкат да прая некфи работи, искам да избягам, да се накрещя и нарева !!! Всеки ден боли еднакво и минава през мислите ми, прави дните ми сиви, безсмислени. Скръбна вест за едно разбито сърце, съобщавана всеки ден. Как да я забравиш, като на следващия ден пак ще ти я съобщят …

Отровни истини

** не ме обича. Аз не го обичам. Той е добър, възвишен дори, но … строг и студен като айсберг, всякаш сърцето му е стоманен юмрук. Безсърдечен ли е? Не. По-лошо. Той има  сърце – виждала съм го преизпълнен със страст, но той просто я подтиска с желязна воля. Идеята да бъда с него вече не ми се вижда така првлекателна, както някога беше. Искам съпруг! А не медицинска сестра, която да се грижи за мен. Искам съпруг, с когото да споделям леглото си всяка нощ и цял ден, ако ща. Ако един ден не имам това, по-добре да умра !!!

Животът ми напоследък

описан в песен:

Flyleaf Sorrow lyrics

SADE KING OF SORROW Video - Flyleaf Sorrow Music Videos

Music Videos by VideoCure

Един постинг напълно безцелен, в който искам да кажа всичко и да изчезна …

Когато времената са трудни, много жени и мъже започват да си мислят как биха могли да улеснят живота си без да се съобразяват с шефове или взискателните си половинки. Тогава преосмисляме приоритетите си и правим резки, значитрелни промени в досегашният си живот. Това се случи и с мен ….

Тъкмо понатрупах няколко тухлички в основите на самостоятелния си, студентски живот в големия град и разбрах , че живота ми не е съвсем самостоятелен, щом баща ми ме издържа и че големият град съвсем не е за скромна особа като моята. А моят модел на подражание - жената – кариерист, облечена във власт, воюваща наравно с мъжете, се оказа абсолютно демоде, нещо много изтъркано и … честно-казано, всеки би предпочел хармоничният живот пред кариерата, нали?

Всичко започна на 2.01.2011, когато осъзнах, че наистина се нуждая от работа. И първото място, където потърсих, естествено бе интернет. Баща ми винаги е казвал че: “В интернет има абсолютно всичко…” И се оказа прав. Исках работа, в която да влагам страст, енергията си, много от свободното си време, работа, в която да не треперя всеки ден ама ще ме съкратят ли, няма ли да ме съкратят, работа, в която да не съм просто някакво зъбно колело на индустрията. Но все още, идеята, че лесно бих могла да бъда заменена във всеки един момент, ме ужасява. И всеки път, когато видя, че някоя от колежките има повече работа от мен, ме обзема лека завист и започвам да си мисля, че не съм достатъчно-добра в работата си и че не ставам за нищо. Не се гордея с това, просто имах нужда да го споделя.

И просто ей така, след 9.01 резкият завой в живота ми беше взет и оттогава живота ми е по-хармоничен, независим, стабилен, но и леко еднообразен понякога … затова отвреме-навреме си хващам раницата и отивам някъде надалеч сама, при някой, който ще ме накара да забравя за работа и да ми напомни, че парите не могат да заменят хубавото спане, ядене и секс.

Още помня как прекарах миналия 31ви

 

И се радвам, че 2010 беше изпратена по по-подобаващ начин!

Годините минават, много междинни камъни биват прескачани, а хлъзгавостта и нестабилността им забавят процеса на самостоятелност на живота ми. Все още търся кой да ми спасява задника в трудни моменти, много от които са възникнали, защото съм си ги причинила сама. Продължавам да търся опората си, основата в съществуването на някой друг, моя личен авариен парашут, който ще се отвори в случай на необходимост.

Мелодията на живота ми е тотално променена. Отдавна вече не мие медец. Моята сладка песен не звучи толкова хубаво вече. Има само препятствия и дисбаланс. Радвам се, че по празниците имах шанса да си припомня колко спокойно ми е било и да се върна към най-най-новия си живот, който все още не се знае какъв ще излезе и докъде ще ме докара. Надявам се да е по-самостоятелен и материално-осигурен и.. да си забърквам по-малко каши. Защото никой не може да ти причини това, което сам си причиниш!

Спомените на един несъвършен ангел

Хей ти, спомняш ли си как една дъждовна вечер седяхме на спирката и се гледахме влюбено под лунните светлини и проблясъка на жълтите падащи листа? Говорехме си за Хелоуин, за страшни филми, планирахме още такива красиви вечери, но бяха само 3… Толкова беше трудно да се съберем заедно, а сега единствено скайпа ни събира и то пак толкова рядко. Това беше далечно, но го помня толкова детайлно, аз просто не искам да го забравям, защото беше първата ми романтична среща с мъж! И беше… вълшебно.

Мисля си колко е хубаво да срещнеш някой, който не иска нищо в замяна на всичко, което прави за теб, за доброто му отношение, освен възможността да те опознае добре. Хората винаги имат някаква определена цел и съм щастливка, че познавам 3-4 изключения, които не могат да бъдат категоризирани в нито една графа, освен може би в “Свестни”

Таа.. да продължа със спомените ми:

В една друга райска вечер, в един друг град, някой друг бе до мен и ми даваше вниманието си, тялото си ,честността си,та в този ред на мисли, той направи рекорд за най-много изказани признания и откровености. Това беше най-честния мъж, когото срещнах. Горда съм, че го познавам!

В една друга вечер, в която “несъвършеното ангелче” бе на път да бъде окончателно изгонено от Рая и бе изгубило представа къде се намира, за какво се бори и за какво живее, се запозна с Валентин. Факт е, че винаги съм искала да имам приятел с това име. И ето, че и това се случи. Грижовен, търпящ капризите ми и помагащ в беда приятел. Какво повече може да искам! Незнам и аз, но винаги се намира какво да поискам, когато той е покрай мен. Страшно ме е разглезил   Най-колоритните ми спомени с него са: когато се къпахме заедно под душа и как го тормозех сутрин с музика, докато се мъчи да се наспи, хихи  

Ето един дневен спомен: беше събота, бях изведена за втори път на ресторант, глезена, гледана като царица, като писано яйце и оставена убедена, сигурна, че свестни мъже наистина съществуват. От мига, в който го видях, усетих, че ще прекараме толкова готини мигове заедно. Може би заради начина, по който се изразява и мисли, а може би заради загрижеността му, незнам… Той е човекът, който ми връща разрешителното за усмивки. Никой друг не е успявал да ми причини толкова много хубави неща за по-малко от 5 минути. Обичам да му спирам тока и ми липсва, ако не съм контактувала с него от няколко дена. Плаши ме фактът, че все още не съм открила странност, някаква черна риза. В края на краищата, никой не е перфектен. Дори дяволчетата имат своите скрити добродетели. Търся нещо в него, което подсказва, че не е съвсем добър, защото никой не е …съвсем добър или съвсем лош. Може би трябва да пробвам с онази детска песен: “охльо-бохльо, покажи си рогцата” и те ще излезят Не съм напълно убедена обаче, че искам да знам всичко за него. Колкото повече разкриваш за някого, толкова по-близо е изчерпването, когато няма повече какво да си вземете или да дадете. А и относно тайните, или онова, което е останало скрито, съм на мнение, че колкото по-малко тайни знаеш, толкова по-добре спиш…

Следва продължение …

Бенджамини

 

* Предимството да имаш пари се заключава в това, да можеш да се възползваш от тях.

* Най-добрият лекар е този, който знае безполезността на повечето лекарства.

* Понякога човек е по-щедър, когато има малко пари, отколкото когато има много; може би, за да не си помислят, че въобще няма пари…

* Бог лекува, а докторът прибира парите.

* Онези, които са готови да се откажат от основна свобода, за да си купят малко преходна сигурност, не заслужават нито свобода, нито сигурност.

* Мързелът се влачи толкова бавно, че бедността бързо го застига.

* Котка с ръкавици няма да хване мишката.

* На хора, които не се вслушват в съвети, не трябва да се помага.

* Няма такова нещо като добра война или лош мир.

* Вярвай в себе си и никой друг няма да те предаде.

Абсолютната истина за мен

Първото и най-важно нещо за мен, е че обичам сигурността, следователно мразя нестабилността. Всичко, което ме кара да чакам, да се надявам или разваля баланса и сигурността в живота ми, изхвърча от него със скоростта на светлината !!!

Доверието ми е нещо, което всеки мисли, че е завоювал лесно, но накрая разбира, че е не повече от 5 минутен шанс да се утвърдиш и разкриеш, да свалиш картите си, да покажеш, че си земен човек и можеш да бъдеш верен другар!

Втори шанс давам изключително рядко и то на изключително настоятелни и упорити хора, които търпят унижението от отказа ми! (или от всичките ми предишни откази)

Мога да се раздавам за този и онзи, но това не значи абсолютно нищо, освен че като всяка бета-програма и аз имам бъгове за корекция!

Авторката Juliette la Francaise все още не знае какво е купон, какво е любов, какво е да вървиш по улицата и да се усмихваш с всяка клетка на тялото си и човекът, който би могъл да я научи да чувства тези неща, е в процес на издирване!

Мразя болката, но досега тя ми е била най-големият учител, затова не се страхувам от нея, но избягвам да си я причинявам, там където бих могла да си я спестя (повторно)

Все още се разтрепервам цялата, когато се озова на шумно място сред много непознати хора (или просто сред непознати)

Понякога губя свойството да се саморегулирам и управлявам и именно тогава ми е нужна подкрепата/ думата на искрен и смел приятел, който ще ми каже, така и така, юленце мила, излагаш се, поспри, почини си, пий една вода, или, помисли преди да предприемеш голямата стъпка …

Напоследък не мисля за после, за бъдещето си, живея само за мига, като молец, радващ се на силната светлина на някоя лампа и това не ми се отразява добре! Защо ли? Защото забравих собствената си мъдрост: “Най-хубавото е за най-накрая!”

Хайде стигат ви толкова истини за мен! Колкото и още да се сетя, все ще има някоя ненамерена, недоизказана или недоизписана. Тези неща никнат като гъби в пролетно-дъждовен ден и не е нужно да си късметлия, за да попаднеш на тях!

5 неща, които ще продължавам да правя

1. Ще продължавам да преядам пред компа/ТВ-то всеки самотен и свободен ден, в който искам да съм сама и да си мързелувам!

2. Ще продължавам да си бъда същата кучка-непукист и ще бъда колкото си искам секси без да се интересувам за каква ку*ва ме взимат останалите!

3. Ще продължавам да си слушам романтичните ретро песни и ще си пея и ще мечтая за семейство, когато ме налегне Романтизма! (което ще рече – веднъж в месеца по време на цикъла ми)

4. Ще продължавам да правя доста наивни грешки, ще падам и винаги ще се изправям с най-широката усмивка!

5. Ще продължавам се радвам на материалните си придобивки, на подобренията във външния ми вид, на емоционалния ми, физически и интелектуален напредък!

Моя нов …

Новия ми живот официално вече е на цели 61 дни, 23 часа и 48 мин. Направих всичко възможно (несъзнателно) да си съсипя живота и здравето и мисля, че не успях. Така мисля, защото още я карам някакси, “даже страхотно я карам”. Едва тук оцених и разбрах колко трудно е да живееш, какво значи “да живееш” и колко е важно да имаш приятели. Случиха ми се неща, които никога не съм си мислила, че е възможно да ми се случат. Запознах се с хора, с които  много исках да се запозная, но не вярвах да ги срещна и да се запознаем така отблизо и интимно. Смених още 2 места и сега съм на нова квартира. Не е кой знае какво, но за 5 лв на вечер си е шукарийка. Освен това си имам нетче в стаята. Нямаше нужда да чакам 2 месеца, за да ми го пуснат и в стаята, освен това няма камери. Мечтая да си купя минифурната за готвене на Neo, но до няколко седмици ще направя всичко възможно, за да се сдобия и с нея. Все още вървя покрай университета и не мога да повярвам, че съм 20-годишна студентка в свободния … Минаха едва 3 месеца, а животът ми тече тоолкова бързо и се изменя за толкова кратко време, че често губя представа за времето… “Единственото сигурно нещо е, че нищо не е сигурно”. Утре имаш пари, но на другия ден си ги пръснал и си останал само с мечтите за това какво ще направиш, къде ще идеш, какво ще ядеш и как ще живееш. Харесва ми, но и не ми харесва. Защото животът извън родния дом е изпитание, и то всекидневно, оцеляване, борба, Сървайвър. Едва  сега осъзнах, че “Щом имаш слънце над главата, земя под краката и песен в сърцето”, живота ти наистина е “хакуна матата” (безгрижен)”, но за да е такъв – трябва да предвиждаш, да организираш, да контролираш, да ръководиш, да управляваш живота си и да саморегулираш желанията си, защото не е възможно да задоволиш всичките си потребности за един месец. Безценният ми Тошко е добре, а Никол (Нокия, мобилния ми) беше снабдена с нова батерия днес и няма нужда да се разделяме с нея. Липсва ми предишната безгрижност и сигурността, която родния дом ми даваше. Вярвам, че човек винаги остава “чужд сред свои и свой, сред чужди”, целта е да намериш такова място под Слънцето, на което да не го забелязваш това и да не ти пука и пак да има за какво да живееш, и пак да има за какво да се бориш, и да не си сам, и да си пиеш кафенцето с готини хора и да си говорите за удоволствията в живота и да се радвате на свободата и младостта си. Всичко е добре, само трябва да се кротна малко:) И да си взимам саморегулиращите хапчета!