И се радвам, че 2010 беше изпратена по по-подобаващ начин!
Годините минават, много междинни камъни биват прескачани, а хлъзгавостта и нестабилността им забавят процеса на самостоятелност на живота ми. Все още търся кой да ми спасява задника в трудни моменти, много от които са възникнали, защото съм си ги причинила сама. Продължавам да търся опората си, основата в съществуването на някой друг, моя личен авариен парашут, който ще се отвори в случай на необходимост.
Мелодията на живота ми е тотално променена. Отдавна вече не мие медец. Моята сладка песен не звучи толкова хубаво вече. Има само препятствия и дисбаланс. Радвам се, че по празниците имах шанса да си припомня колко спокойно ми е било и да се върна към най-най-новия си живот, който все още не се знае какъв ще излезе и докъде ще ме докара. Надявам се да е по-самостоятелен и материално-осигурен и.. да си забърквам по-малко каши. Защото никой не може да ти причини това, което сам си причиниш!
Няма коментари:
Публикуване на коментар