Моя нов …

Новия ми живот официално вече е на цели 61 дни, 23 часа и 48 мин. Направих всичко възможно (несъзнателно) да си съсипя живота и здравето и мисля, че не успях. Така мисля, защото още я карам някакси, “даже страхотно я карам”. Едва тук оцених и разбрах колко трудно е да живееш, какво значи “да живееш” и колко е важно да имаш приятели. Случиха ми се неща, които никога не съм си мислила, че е възможно да ми се случат. Запознах се с хора, с които  много исках да се запозная, но не вярвах да ги срещна и да се запознаем така отблизо и интимно. Смених още 2 места и сега съм на нова квартира. Не е кой знае какво, но за 5 лв на вечер си е шукарийка. Освен това си имам нетче в стаята. Нямаше нужда да чакам 2 месеца, за да ми го пуснат и в стаята, освен това няма камери. Мечтая да си купя минифурната за готвене на Neo, но до няколко седмици ще направя всичко възможно, за да се сдобия и с нея. Все още вървя покрай университета и не мога да повярвам, че съм 20-годишна студентка в свободния … Минаха едва 3 месеца, а животът ми тече тоолкова бързо и се изменя за толкова кратко време, че често губя представа за времето… “Единственото сигурно нещо е, че нищо не е сигурно”. Утре имаш пари, но на другия ден си ги пръснал и си останал само с мечтите за това какво ще направиш, къде ще идеш, какво ще ядеш и как ще живееш. Харесва ми, но и не ми харесва. Защото животът извън родния дом е изпитание, и то всекидневно, оцеляване, борба, Сървайвър. Едва  сега осъзнах, че “Щом имаш слънце над главата, земя под краката и песен в сърцето”, живота ти наистина е “хакуна матата” (безгрижен)”, но за да е такъв – трябва да предвиждаш, да организираш, да контролираш, да ръководиш, да управляваш живота си и да саморегулираш желанията си, защото не е възможно да задоволиш всичките си потребности за един месец. Безценният ми Тошко е добре, а Никол (Нокия, мобилния ми) беше снабдена с нова батерия днес и няма нужда да се разделяме с нея. Липсва ми предишната безгрижност и сигурността, която родния дом ми даваше. Вярвам, че човек винаги остава “чужд сред свои и свой, сред чужди”, целта е да намериш такова място под Слънцето, на което да не го забелязваш това и да не ти пука и пак да има за какво да живееш, и пак да има за какво да се бориш, и да не си сам, и да си пиеш кафенцето с готини хора и да си говорите за удоволствията в живота и да се радвате на свободата и младостта си. Всичко е добре, само трябва да се кротна малко:) И да си взимам саморегулиращите хапчета!