Сад-ната работа

Напоследък изпитвам затруднения в приемането на погроми, загубени битки и неосъществени желания. Лесно е когато някой ти дръпне реч как не винаги попадаш на щастливата страна на монетата и че е само временно луузър ама като ти дойде на теб нещо такова до главта иии .. ко прайм ? Осъзнаваме колко сме прецакани.. временно или не.

За загубата може да си изговорят какви ли не думи… но загубеното си остава загубено. Нямал си шанс, а може би си се надявал да го получиш въпреки осъзната неосъществимост.

Понякога личните ти параметри и характеристики се оказват по-слаби от тези на противника и така се получава загуба. И никакви тренировки, зобове, стероиди, дроги и чудесии не могат да те направят достатъчно силен за да се справиш със задачата на свой гръб. Някой друг се оказва ликуващия щастливец. Някой друг реже дебело парче от лъвския пай. Е ко да прайш? Да се бориш със зъби и нокти или да се предадеш доброволно, оставяйки се на реализма да те погълне?

Боря се, защото все още вярвам, че всеки човек е уникален “герой” със своите си параметри, боря се заащото все още има някоя победа, която да ми припоми, че не може да се печели винаги, боря се, макар да ми е тъпо, че трудностите през които минавам няма да доведат до положителни резулти, до хепи енд. А може би просто няма какво да губя …

Радостта и тъгата в живота ми

Радост: Имам среща с тримата ми най-добри приятели, за да се наплюскаме с пица. И.. ако не побързам да се оправя, ще закъснея. Наоколо е такава бъркотия, но това е главния признак, когато съм щастлива, щом е бъркотия – всичко е наред, подредено ли е – нещо куца. Докато препускам из стаите, мислейки си какво да облека, прекатурвам банановия шейк и по пода се плисва гъста жълта река. Нямам време да оправя това сега- бързам да изтупам останките чипс от снощните ми спираловидни къдрици и се мушвам бързо под душа, за да прогоня остатъците от вчерашния махмурлук. Излизам от блатото, в което съм превърнала банята, загърната в пухкава бяла хавлия и цопвам в банановото блато. Нямам време за сешоар, което означава, че ще излезя наавън с щръкнала конска опашка, което ми придава леко селски вид, но отново нямам време да се тревожа за това. Намъквам избелелите дънки, един розов и един гнусно-прасковен чорап, намъквам бързо кецовете и побягвам към стълбището като пътьом дефинирам местоположението на ключовете, чантата и мобилния ми.Горещия въздух навън ме лъхва и усещам как слънцето изсмуква влагата от косата ми. Улиците са почти безлюдни. Всички останали се спотайват разумно вкъщи пред телевизорите с бирата, гледайки европейското по футбол. И благодаря на щастливите си звезди за това, че не ми се налага да се разминавам с фиркани заядливи хора този път! Прекосявам опразнения училищен двор и след 5 минути пред погледа ми лъсва табелата на любимата ни пицария. Бутвам вратата и започвам да търся с поглед моите трима най-добри приятели на света…

Тъга: Сряда е. Не съм спала от няколко дни. Мозъка ми има твърде много свободно време и нищо за правене. Наоколо блести от чистота, а самотата вероятно е седнала на любимия ми писателски стол за писане, същия на който седя и сега. Останах без сили, посвещавайки голяма част от времето си на други хора, но пък осъзнах нещо важно: НИЕ жените ПРАВИМ ВСИЧКО за любимите си хора, за мъжете в живота ни – изпробваме какви ли не козметични продукти върху себе си, харчим луди пари по козметици фризьори  и тн, стараем се толкова много да бъдем изящни, красиви, перфектни, забавни и неповторими, но забравяме че тези неща всъщност не ги правим за нас и се самозабравяме, забравяме какво искаме ние, от какво имаме нужда ние.. Не вярвам че мъжете очакват всеки път от нас да сме полирани и изпипани отвсякъде, защото е невъзможно, защото ‘изпипването’ си има финансова страна, която ограничава понякога. Уморително е да си жена, всякаш света очаква прекалено много от нас. Влизаме в толкова много роли – на любовницата, на майката, на приятелката винаги готова да изслуша внимателно, превръщайки се в нечие емоционално кошче, домакинята, която е сготвила, очистила и за десерт е обула черните жартиери с 12-сантиметровия ток за десерт .. Не се оплаквам че съм жена, но съвсем естествено имам нужда от почивка, за да мога отново да нося с лекота целия свят на крехките си рамене. Дори Слънцето не може да грее вечно, а се уморих да бъда нечие Слънце. Затова ще погрея известно време само заради себе си, ще си играя любимите игри, ще си пусна интимна грива до колената, ще се хиля като ненормална на някое шоу с Бени Хил, и по дяволите – няма да примирам всеки път щом телефона зацвърчи. Имам нужда да бъда сама и каквото и да правя – да го правя само за себе си !!! Това е същата ситуация, в която съм попадала преди около 2 години -http://rusizamisli.blogspot.com/2009/10/blog-post_26.html

Поздравления! Вие успешно преминахте на 22ро ниво от играта "Живот" !

Добро утро свят! В страната на заетите хора времето си прави номера с теб. Един ден мечтаеш, на следващия мечтата ти е станала реалност. Страхотни времена! Правят се грешки, научават се уроци, разбиват се сърца... Семейството ми се справя само, докато аз съм някъде изгубена сред море от хора, които твърдят че им пука за мен. Не знам как стигнах дотук! Но има да поправя разни неща, заради себе си, заради семейството си, заради шепата хора, които мога да нарека свои приятели. Защото никой няма да ме обича "независимо от всичко"!

Урок по Връзкология

Една от шегичките на природата е, че когато растем и външния ни вид става изключително важен за нас, тялото ни започва да ни играе номера. Вместо първото, любовта се оказва последното нещо, за което мислим. Физическото привличане предшества емоционалното. Няма как да надникнеш в ума на някого и да го харесаш заради него. Напротив, първо ще харесаш каквото видиш и ще позволиш на зрението да определи избора. Но едва когато излезеш с него/нея няколко пъти и разбереш какво мисли, решаваш, че това е човека, който искаш.

Дълго време го отричах, но ето че сега ми е ясно като джин с тоник – без физическо привличане не може да се стигне до любов, колкото и да се опитваш да заобичаш някой.. И на моменти си мислех, че постъпвам като кучка, че нямам право да съм придирчива и да искам нещо по–добро за себе си, но не е така. Това си е чиста биология! Устроени сме да гледаме първо външния вид и после каквото  е останало под обвивката. Така че всичко е важно! И вътре, и вън, всеки човек трябва да е достатъчно готин, достатъчно атрактивен, за да се хареса на окото, на ушите, на мозъка, на всичко.

Вярвам, че с напредването на възрастта живота ни подготвя за тежки и щастливи моменти, тренира ни, прави ни по-развити и умствено, и физически. Не бива да се драматизира много на тема възходи и падения, защото всичко е една въртележка и се повтаря периодично. Днес ти избираш, утре теб не са те избрали…

Дразни ме егоизма, безотговорността и непукизма в днешните мъже и за съжаление наблюдавам/ усещам тези качества в почти всеки, който срещна. Това са черти от характера, които не ми позволяват да се почувствам в безопасност, да бъда сигурна, да хлътна по някой, и да имам доверие в мъжа до себе си. Когато не се чувствам защитена, в безопасност, този мъж просто губи респект и ми липсва всякакво желание да продължа контакт с него. И това си е закон при мен – всеки, който не успее да ме опази от себе си, от външния свят, по моите представи изобщо не е мъж и изгубва правото да ме познава завинаги! Не че искам Супермен! Просто някой, които ще постъпи правилно, без да избързва, защото съм свястна жена и заслужавам да ме третират с много уважение! Без непрекъснато да бъда поставяна в позиция, в която трябва да менажирам ситуацията, да взема сама решението дали това, което се случва е погрешно или не!

О’ди стрижи калинки !

Вече съм свободна жена! Зарязах Филип (и то по телефона!), което доста ми помогна да разбера защо се изхвърля човек като вчерашно ядене от живота ти, като непотребна вещ.

Филип беше друга история. Беше твърде голям за мен (29 !!!), твърде обичлив и някак се задушавах в тази, макар и кратка връзка. И колкото повече се виждахме, толкова по-ясно осъзнавах, че наистина не изпитвам нищо към него + факта, че нямаме нищо общо. Та той е роден през 80тте, по дяволите! За него абсентът е нещо което се прави от кактуси, а инуитите са определени хора, които идват от определена част на Африка. Изразът “Оди стрижи калинки” нищо не му говори! През целия си живот не е ял десертче “Марс” или “Сникърс”. Освен това чете като първолак и не знае английски. Е как да прекарам остатъка от живота си (или поне малка част!) с такъв човек! Да, вярно, личеше си че е влюбен в мен и може да обича истински, но се оказа, че това съвсем не ми е достатъчно, защото беше някак твърде лесно, аз бях мъжа във връзката, аз я създадох и аз я унищожих! Не е лесно да правиш всичко сам, а когато си в партньорство с мъж, очакваш от него и той да те изненадва и да прави разни неща за теб, а не само да мълчи и да иска.

Сега съм сама (но не и самотна!), все още тая някакви остатъчни чувства към Г-н-Все-Още-Влюбен-В-Бившата (които всячески се старая да избутам!), но пък винаги съм щастлива да опукам парите си. Сега нямам интернет и всяка вечер ходя по центъра с Тошко на лов за отворени мрежи. Тротоарите около всяко заведение, край което минавам последните няколко вечери са пълни с млади пичове по къси гащета, които молят да бъдат свалени (тооолкова секси!). Мечтая си да се превърна в онзи вид мацки в къси ефектни роклички по тялото под ръка с добре-скроен градски пич, от който полъхва ухание на скъп афтършейв и свежо изпрана риза. Въздухът е пропит с аромата на сексуалното обещание и ми се допива бира. Навсякъде са нацъфтели растения и са разлистени дървета и докато ходя по алеите,  разминавайки се с мъжете осъзнавам, че съм много ама много нервна и нямам представа защо. Не е възможно да си падам по С.  Г-н Интимен Пиърсинг и работата ми са ми напълно достатъчни. Но наистина нямам време да забърша трети ! Трябва да се погрижа за себе си и да осъзная какво се случва в сърцето и в главата ми …

Good man is hard to find

Имам си нов мъж.. добър човек е, знае какво иска, преодолял е всичките му 5 бивши и е сякаш всичко, за което мечтаех преди … Не мога да си позволя да го изгубя, защото ми помага да намеря себе си отново, да излекувам разбитото си сърце и мечти. Ценя го.Но:

за едно нещо ми е гадно – не се чувствам влюбена в него.. и го няма сексуалното привличане. Никога (досега!) в мъжете, с които съм била, не е имало мънички неща в него, които да ме дразнят (не ми допадат) и аз да живея с тях. И това е, което ме тревожи, кара ме да гледам на любовта по един нов начин, който далеч не е толкова розов, колкото беше преди.  А  именно – любовта като приятелство, разбиране, подкрепа, интимни моменти  - без онези прехвърчащи искри на привличане от двете страни, което прави нещата толкова розови и невероятни.

Имам шанс да стигна до нещо истинско, да имам дълга връзка, да премина през всичките етапи на отдаденост и привързаност и искам всичко това.. с някой добър като него, който си умира за мен, цени ме и направо ме боготвори, Проблема е, че когато си мисля за него, мисля така – “къде ми е гаджето.. скучно ми е/самотно ми е//тъжно ми е, имам нужда да се поразкарам малко на разходка/ да говоря с някой/ да се натискаме/ да се почувствам секси и да се наконтя/да гушна някой” и този някой е той, но е random, просто някой, който да изпълнява тези функции. Може би ми трябва време да се влюбя отново, надявам се в него, защото не мога да продължа да живея в подобнз лъжа, особено когато нещата нарастват, стават сериозни и са намесени човешки емоции.

Дистанция

Няма начин да знаеш всичко за някой друг. Това прави живота интересен. Важна стъпка в  живота е да се довериш на някой. Така е при любовта. Така е и при приятелството…

Но не мога да му простя, че прещрака така. Казват, че обичаш ли някой, трябва да го оставиш да се развива по непредвидими пътища и да подкрепяш всяко едно (налудничаво) решение, вярвайки че всичко ще се нареди добре и за двамата.

Как се приема такъв факт ? Когато си изхвърлен като вчерашно ядене от живота на някой?

Той ме изгуби. Не аз ? Дали изгубих нещо ….

Понякога е толкова лесно да почуствам, че имам всичко и че съм супер, така както съм.

Имах нужда да не знам какво се случва с него. Взаимодействахме си отдалеч както Слънцето и Земята са на точното разстояние един от друг. Но това разстояние взе да става все по-голямо. Сега аз съм Слънцето. а той е каменистия студен Плутон, който е отпаднал от списъка ми с планети. Искам пак да е планета, пак да е нещо, някой … Някой трябва да направи първата крачка, да счупи леда. На мен обиденото ми его, направено на пух и прах не ми позволява…

Добрите работи ставали бавно …

Някога виждали ли сте от онези горили, които обичат малки котенца и ги отглеждат като свои ? Нарича се внушение и  е едно от най-могъщите инструменти за въздействие, която жена може да използва.

Работи на следния принцип – уплашеното малко коте оставя на голямата горила да я гушка и обича, защото мама я няма наоколо или тъпото-гадже-котка, което го е оставило. Осъзнах това, когато близка моя мъжка приятелка ( която обичам да наричам “вожда”) сподели следното с мен:

Истинският коз на жената е да знае какво иска човека отсреща, и да го заблуждава, че ще го получи

Никога не съм била добра във внушенията и съм горда че, за разлика от повечето жени, винаги казвам само онова което наистина чувствам и мисля без да оставям нищо на въображението и фантазията на мъжа отсреща. И тук ми е грешката! Нуждая се от онзи лек воал на загадъчност, който имат истинските жени. Имам нужда да го правя понякога, особено когато целта е нещо много повече от секс. Свикнала съм да се раздавам и след 2 месеца няма почти нищо, което да не съм дала или показала. Фалшивите сигнали изнервят мъжете, карат ги да усетят някаква липса, а усетят ли че нещо липсва – взимат решение, надъхват се да го получат. Това ще е моето ново умение за доразвиване в следващите месеци !

И между другото, честит Светит Патрик, на всички, които им трябва някакъв повод, за да се напият довечера !

Излизане от тунела на сериозните взаимоотношения

3ти март, 6 и нещо, никога няма да забравя това съобщение, уведомявайки ме, че човекът, с който ходех 1 месец и 22 дни не иска да бъде мое гадже повече. Причината – не успял да ме обикне и сънувал друга – някфа негова бивша от преди 6 години ! Седях като гръмната и не вярвах, че тва се случва на мен, че приказката  ненадейно приключи ей така като гръм от ясно небе.

В този свят може да загубиш работа, дом, семейство. Губила съм и трите “so far” , но нищо не ме е сгромолясвало така ненадейно като загубата на гадже. Старах се толкова много да бъда добра жена и добра приятелка и въпреки това се разделихме. ВРЪ3КИТЕ СА НАЙ-НЕСИГУРНОТО НЕЩО! Но няма да се откажа докато не намеря и задържа нещо истинско!

+ това вината не беше моя – човека си имаше неговите проблеми и се отказа от нещо хубаво (мен)за да се бори с неговите “вятърни мелници” и да гони дивото и неуловимото, което за него е щастие.

Навлизане в тунела на сериозните взаимоотношения

Запоснах се виртуално с В. в последния месец на 2011 - една сложна и объркана за мен година (която почна добре, но се скофти откъм средата). Срещнахме се някъде около 10ти и вече не искахме да се разделяме. Почнахме да излизаме заедно и малко по-малко нещата си дойдоха на мястото - сещате се..1вото "липсваш ми", "ти си моя" итн. Нямам никакво съмнение, нито един повод да се съмнявам в тая връзка. Ясно ми е като джин с тоник - ходим заедно. Най-после мога да го нарека ' мое гадже' без да преувеличавам нещата, без всичко да е само мечта или пък да е поредния "маскиран сериозен приятел", целящ да си осигури единствено изчукване.

Той е симпатичен, интелигентен, безопасен и не-последно по важност - достоен за доверие. От онези хора, които срещаш и знаеш, че с тях си наясно. Наясно си какво точно може да правите заедно и какво не, какво да споделиш и за какво да замълчиш. Зная на кои филми бихме се изкефили заедно, каква музика слуша от мп-3то си на работа, какво обича да яде най-много - ей такива неща. 

Та с това мое и само мое си гадженце живота е ясен и лесен, не е проблем да получа каквото искам - ласки, вечеря, кино, секс, пийване на кафе/биричка заедно в неделя,игри и закачки и още куп неща, които винаги съм искала да направя с приятеля ми, като ходене по екскурзии и пътуване на стоп - такива едни приключения. За първи път в живота ми нещата са ясно- регламентирани, получих онова, което най-много исках - истинско партньорство. И за бонус научих че: няма значение какви промени правиш в живота си - сменяш работата, дома, мъжете, цвета на косата си- в крайна сметка в живота ти влиза само онова, което е отредено да дойде по естствения си ред и колкото и да ти се иска някой конкретен да дойде и да разтърси света ти, доказвайки че има любящи мъже, се появяват само онези, на които им е ред да изиграят своята роля в живота ти.

Месеци, след онази последна нощ на безотговорност, с момчето с кучето и тревата нито сме се виждали, нито сме се чували, а с любимия ми мъж все правим нещо заедно, всеки ден ми е на линия и все по-често присъства в живота ми. Хващам се сутрин как си мечтая, че му правя сандвич и го изпращам с целувка за работа. Друг път се вълнувам хипер-буйно при мисълта за него до мен - скачам, тропам с крака, пищя от кеф, мятам се като риба на сухо в леглото, опитвайки се да пресъздам чувството на него в мен,и ръцете ме заболяват от желание да го прегърна. Чак сега усетих какво е истинско щастие!

Любов… или най-близкото й подобие

Когато връзката ми с този мъж започваше, имах самочувствието, че съм ударила шестица от тотото. Чувствах се като Принцесата, Царицата, превзела, укротила, опитомила плейбоя. Чувствах се обичана! Той дори не се оказа чак такъв плейбой. Всичко беше на приказки с приятели. Всъщност не ходеше на партита без мен (само на кръчми), не замръкваше в  чужди компании сред много жени и  не усетих да има нужда или влечение към друга. Но от време на време ставаше гаден - дразнеше се като му говорех, развяваше си коня виртуално, затваряше се в себе си с дни. Държа се с мен така сякаш съм  попаднала в живота му по невнимание. Тогава подозирах, че нещо не е наред, губя го, изплъзва ми се, може би някоя друга го е обсебила. Постепенно вместо Царица, започнах да се чувствам като тъпата путка, с която е направил най-големият компромис само за да не бъде сам. Може и да грешах за всички тези неща, но така ги усещах нещата и много ме болеше. В тези моменти ме чукаше по различен начин – свършваше бързо, после заспиваше и не ме поглеждаше. В някакъв момент му минаваше. Отново ставаше ведър, отново се вкопчваше в мен и ме  целуваше насън. Но дори тогава не понасяше аз  да го съблазнявам. Затваряше се в себе си и се държеше като кретен.

После  той срещна друга, разделихме се и осъзнах, че моят алфа-мъжкар не може да бъде опитомен от никоя. Искам нещо невъзможно, и тва че той не може да ми даде непосилното за него не го прави нито лош, нито виновен.

Сега и двамата сме сами, но се справяме някак.. поотделно. Аз откривам нови възможности, предоставящи ми нов вид щастие и удволетвореност от живота. Имам много нови избори пред себе си и пълната свобода да избера онова, което ме прави най-щастлива. Моето щастие обаче не е  пълно без малко горчивина, без трудности и препятствия, с които да се справям. Ето това се случи и дълго време не намирах думите да напиша какво чувствам , какво става с мен, отне ми време да осъзная… че не ми трябва мъж, за да съм щастлива, но и няма пълно щастие без мъж до мен

Не винаги най-лесното е най-правилното!

Винаги съм търсила пътя с най-малкото съпротивление –с най-малкото препятствие по него, без излишен стрес, натоварване. Още от малка. Откакто майка ми сподели пожеланието, с което нейната баба я изпращала: “да ти се падне лесно” . Но днес, приблизително 12 години по-късно, осъзнавам, че не винаги най-лесното е най-правилното. Животът е пълен с избори и тъкмо тези избори определят живота ни. Затова ако още продължавам да се боря приятелството ми с един нетърпимо-самодоволен *** да проработи, то е защото съм осъзнала, че в този живот трябва да се проявява силна воля, за да защитиш интересите, себе си, да опазиш сам гърба си, когато няма истински приятели, на които да им пука истински, когато твоя отбор/тийм се състои само от 1 член.

Често имам усещането, че никой вече не говори онова, което чувства отвътре. Особено мъжете. Не им достига мъжество да признаят, че са сгрешили. Нито пък, че им пука за друго човешко същество. Говоря за тези, които аз съм срещала! И особено за последния. Прекалено горделиви са да признаят, че имат нужда от една жена не само за сексуални ласки. Но пък на съвременните жени не ни се налага да чакаме, докато се появи друг мъж на хоризонта, който да сподели това, да прояви нъжната смелост, да избере подходящите жестове, с които да докаже, че на него може да се разчита.

Независимо дали само приятел или любовник, имам нужда от дългосрочна сигурност, имам нужда на приятеля да му пука. Това го прави приятел, а не ходещо забавление, с което да си губя напразно времето ида пиля нервите си!

Не искам романтични постъпки, неискрени целувки или подаръци, искам да знам че 1 ден, когато ме няма на тая земя, ще има хора  (повечето от мъжки пол!) които ще пролеят по някоя сълза, осъзнавайки, че са изгубили поредната безобидна, малка, сладка женичка като мен, чиято единствена цел в красивото и кратко съществуване е била да обича и да бъдат обичана, ценена, да носи удоволствие на мъжете, да носи живота на земята и да го обогатява с добротата и искреността си. Защото никога не е имало нещо интригантско в мен, винаги съм била себе си, такава съм и такава ще си остана!

Колкото до лесното –мисля, че приключих с него, занапред ще правя само онова, което носи малко повече излишен стрес, изисква малко повече труд, но пък калява и оформя по-силен характер!

Труден за отказване

Това, което ми се случва в момента е доста от онова, което наскоро писах в имейла си до приятел. Накратко – бясна съм, изминаха няколко тежки, мъчителни  седмици (изпитания). Осъзнах, че приятелствата изискват твърде много усилия, саможертви, безволие, услуги и са изтощителни !!!

Едно време бях рядко-търсен, труден за намиране и самотен човек, но щастлив в самотата си. Днес – колкото и да се опитам да остана сама, някой ще ме потърси и няма да спре, докато не ме намери. А намери ли ме – много лесно щеме изманипулира да се съглася да направя онова, което иска от мен. ДА! Аз съм лесна за манипулиране. Трябва да поработя доста над това.

Днес съм благословена да изживея един ден, напълно необезпокоявана от околоните, да летя свободно или да си лежа удобно в моето легло, да се наслаждавам на есенните промени, да дишам спокойно, да мечтая, да се смея (всякаш не съм го правила от години!), да слушам моята музика, да бъда отново себе си. Остана ми време и да попиша, по стар навик, да запиша какво се случва с мен…

Утре пак ще ме къткат здраво, ама вече знам как да си намирам пролука, за да избягам. Изваждам бунтарският си характер, мрънкам и не се оставям да решават вместо мен. Рядко проявявам силния си характер, но без него не бих оцеляла. Когато не е покрай мен, мога да го чуя как ми се кара, да усетя как ме докосва, като призрак, който витае и не ме оставя дори мислено. Смешно ми става като се сетя, че и двамата се правим на жертви, война и любов…. Но поне тази вечер ще е спокойна, без моето малко бедствие. Дано никога не срещна Симеон втори, че след първия незнам дали бих останала цяла…

Цели и … половинки

Досега не съм си давала сметка колко хубави приятелства съм изтървала, колко приятели можех да имам, ако не превръщах търсенето на “мЪжо” ми в ЦЕЛ № 1в палавия ми живот. Другото, което забелязах у себе си, е колко много неща съм надраснала. Вече все по-лесно спирам да премислям дадена ситуация, взимам трудни решения, преододолявам разочароващи връзки, призовавам смелото ми аз, излъчвам увереност, изобщо за 2 години съм придобила качества, които тогава са ми били жизнено-важни. Превръщам се в една млада лъвица, която знае как да защитава своето. Задобрявам в изкуството да се грижиш за себе си. Tърсенето на половинка вече не е основната цел на живота ми. Сега съм заинтересувана много повече от личното ми развитие и няма да оставя на никой да забаламоса лесно-подлъгващият се женски мозък в главата ми да ме отдалечи от тази цел. Избрах да играя с целите топки, половинките ги оставям на смелите и романтични ветрогонци, каквато бях аз :)

На вълните на спокойствието

Изглежда, че през днешните дни, когато любовните отношения са изминали през голяма революция - много хора лесно изхвърлят тези чувства надалеч от живота си, измествайки ги с нещо друго. Обяснявам си го с това, че хората не се оценяват и са потребители на голям диапазон от неща, затова и изборите пред тях са много. Така направих и аз. Избрах парите и свободата, отколкото да си скъсам задника от опити “връзката ми” (или летния ми флирт) да проработи, за да сме щастливи и двамата. Този живот е по-лесен. Сега вървя спокойно в нови обувки и имам нова песен за пеене. И нови възможности. Возя се на влака на свободата, нося се на вълните на спокойствието. Но ми липсват онези малки сигналчета,които показваха, че 1+1 прави 2 – само че не до безкрайност. Защото завинаги не съществува. И на всяка единичка ѝ идва времето да се прости с онази друга част, която я е допълвала. И колкото по-кратко са били заедно като двойка –толкова по-малко неща за забравяне. Трябваше да ми бъде ясно че именно хората на по 20 и няколко не могат да бъдат сериозни (и скоро няма да станат) защото тъкмо тогава пред тях има най-много опции и са най-променливи. Сега се чудя дали съм способна да бъда в отворена връзка без да се привържа към човека. След толкова много неуспешни опити да покажа , че ставам за сериозно гадже осъзнах, че никой мъж не може да ме възприеме така и трябва да минат години, докато придобия статута на мацка, с която не просто да си излизаш, а с която да поплуваш дълго време във водите на супер-сериозността. Сега нещата се развиват бурно- но съм спокойна, защото светът е мой, живота е пред мен и мога да изпълня всяка своя мечта без дори да ставам от леглото ми !!!

Ти не си, ти не си за мене. Ти не си, ти- дявол да те вземе. Ти не си, ти не си го взел/а. Ти не си, моето сърце.

И така-както си и знаех, че ще стане, заветния ден на раздялата дойде – 4ти септември, в 15:59:58 минути, обвързана за точно 1 месец и 2 седмици :лол И си беше опит, и не съжалявам.. през какъв тест само минах ! Радвам се че стана така бързо, без повече скандли и убиди, той даде идеята, аз сложих края, скъсахме взаимно. И сега съм мотивирана да преобразя живота си, да обръщам повече внимание на себе си и да наваксам със всички пропуснати забавления, които една свободна жена може да изпита. Без повече сериозни връзки, не мисля дори и несериозни да имам. Искам да си почина. Преживях много за последните 4 години. Мисля да не очаквам нищо от живота. Ако има да става нещо – да става! Ще се оставя на ранния  есенен вятър да ме носи заедно с листата!

Гадно ми е само, че връзката ни беше някфа изкуствено създадена, зада си даваме, каквото ни е нужно – но нито той, нито аз успяхме да бъдем щастливи, да се адаптираме, чувствах го като приятел, на който се опитвам да бъда гадже, въпреки, че е много различен от това, което търсех и искам. Освен това, той също нямаше мют бутон, но пък именно това ми помогна да разбера, че не е за мен.

Точно сега не мога да мисля дали ще има следващ, но със сигурност няма повече да се захвана с някой толкова самовлюбен! И ще гледам да си запазя свободата за по-дълго. Защото съм само на 21 – и рано или късно ще се намери мъжа, който да ме цени. И ще гледам повече да няма толкова лични и натоварващи неща за споделяне в живота и блога ми!

Ползата от мют бутона

  Наполседък в главата ми се въртят неща, които немога да споделя с никой, някои брутални неща, които научих и ме е страх да споделя писмено/на глас…. Гаджето ми е нарцистичен мачо-садист-егоист, *****ман, със склонност към депресии и девиантно поведение, изобщо .. попаднах на много труден човек, изискващ разбиране и готовност да направя всичко за него, без да ми бъде гарантирано същото (безкористно) който ме наранява по всевъзможни начини и винаги намира начин да ме накара да си го върна пак. Знам че ужасно си губя времето с него, ама ужасно !!! Обаче ми харесва и е нещо ново и достигам до открития в живота си. Или трябва да се адаптирам към всички промени, които внася в “огъзения” ми живот или да намеря нов път, който включва всичко друго, не и такива като него. И си мълча през цялото време, трая си, налагам си бутона мют,  и не мога да бъда себе си и това ме убива..бавно! Предстои да взема няколко важни решения в живота си. Интересно, че в периода, когато се захващах с него непрекъснато слушах един стар хит на бекстийт бойс - (намери си ново гажде), всякаш е някакво аудио предвестие, но и да знаех – тогава просто бях твърде щастлива, за да прогледна и да разбера, че да си обвързан значи и да търпиш подобни неща, да бъдеш нараняван. Но знам че аз не съм от хората, които могат да търпят и да се оставят на някой да им се качи на главата! Това няма да стане “госпожичке”!  Един единствен път реших да не бягам и да не слушам интуицията си  и ето в какво се забърках. Сигурна съм, че следващите няколко мои постинга ще бъдат с ключови думички като раздяла, скандали и добре-дошла в страната на готините необвързани мацки отново! Защото ако успея да се адаптирам, ще трябва да пожертвам голяма доза от собствения си живот и щастие, за да поддържам друг/о, а това е почти-невъзможно !

Истински щастлива

Винаги съм се надявала, макар и тайно, че ще се намери мъж, който ще ме кара да се чувствам щастлива, желана и красива. Мъж, на когото му е ясно, че някои неща не бива да се казват на жените. Някой, който не е цапнат в устата. Искрен за неща, който са важни за споделяне и премълчаващ, дори лъжещ, за неща който не са важни и не биха разрушили самочувствието и увереността ми. Не искам да урочасвам бъдещите ми дни с него, но мога доволно да кажа – мисля, че намерих такъв и за първи път чувствам че все пак не всичко е само “мушкато и бегония” или “хайде да се видим да се наебем”. И най-странното е, че очаквах да живее само на около  4-5 км от у нас. за първи път в живота си не се чувствам сама. И за първи път живота ми е лишен от всякакви фалшиви боклуци, които ми се правят на приятели с надеждата да им дойда пак на гости.

Да! Най-после любовният ми живот върви в един нормален спокоен, истински темп. Правя някой грешки, породени от факта, че нямам никакъв опит в това “чудо”, което за мен преди значеше ‘lack of vaginal excersice”. И никога не съм си го представяла така. Мислех, че връзките са супер задушаващи и измарящи, че няма да имам време за нищо. Предполагам, и аз съм си имала своите страхове и предразсъдъци. Онова обаче, което разбрах от новата си връзка и от развалянето на всякакви отношения с друга, е че хората не бива да бъдат категоризирани, шаблонизирани, че всеки наистина си е индивидуален, и онова, което е характерно за един човек може и да е, ама може и да НЕ  е характерно за друг, не бива да се оставям няколкото лоши случки да променят мнението ми за хората. Просто..да се вглеждам в детайлите!

Светът около мен

…. не струва!  Горчив и тежък! Целия се върти около секс и пари. Не си спомням последния път, когато някой ме накара да осъзная, че все пак има смисъл да се живее. Партита, яка музика, секс, спане, ядене – всичко се повтаря. Писнало ми е от крастави магарета, дето се мислят за еднорози и се слагат навсякъде, всякаш са капак за всяка тенджера! Супер гадно ми става, когато се осъзная и нищо не може да ме разсее, да ми сложи пак розовите очила. Ще ми се да избягам от лъжливата ми страна, пълна с капани, целящи само забавления на епидермално ниво. Красивата лъжа, че живота е хубав си ми трябва. Жалко е, че вече не се връзвам толкова лесно. Като малка си мислех, че щом  почна да си изкарвам сама парите, лесно ще намеря своето място под слънцето- е, вече парите не са проблем, проблемът е какви неща намирам под слънцето, разкривайки истинските им цветове и че нищо не е ок… а може би изживявам първия ми песимистичен петък!

Любовта – първокласен гъзобрък

Много ми се ще час по-скоро да намеря мъжа, който успешно ще ме излъже или пък убеди, че съм “най-желаната жена в града”, ЕДИНСТВЕНАТА, жената от мечтите му. И ако не е скоро- имам две възможности: да се разкъндардисам от цялата тая дивотия с любовта и да сложа край на мъжете и безрезултатните връки с тях или да контактувам само с онези, от които имам дългосрочна потребност, надявайки се (или заблуждавайки се), че някой ден бавно ще им надяна хомота. Второто обаче изисква да се закаля в изкуството да се държиш като мъж, да бъда безкрупулна в сферата на сериозността, което е жизнено-важно за да остана емоционално-дистанцирана и то – изцяло, да видя навреме задаващия се айсберг и да напусна кораба, за да потъне сам и без мен. Трудно е да промениш себе си дори за да се предпазиш. Особено когато си свикнал да се бориш  със собствено-създадените от теб чудовища. Аз винаги побеждавам моите и отговарям на точно този тип хора. Сама си забърквам кашите! И въпреки спечелената битка, в мен остава онова чувство.. “you can’t always get what you want”

Понякога се се чудя през колко неуспешни връзки трябва да премина, за да се науча да обичам само себе си, за да разбера, че не мога да се предпазя от разочарования и несподелена любов. Надяването на хомота на мъж си остава блян за мен. Всеки ден осъзнавам колко е трудно. Виждам как негодници се маскирват като сериозни приятели и добри мъже, взимат си квото им е необходимо от връзката с една жена и на следващия ден са сами или с друга, напълно непокътнати и незасегнати от раздялата със следващата. И дори да им дойде времето за обвързване и да се врекат в любов на всеослушание на една жена никак не гарантира, че ще я обичат като в обета, който дават. Защото любовта не е нещо, на което може да се наслаждаваш всеки ден, а според личните изчисления на една моя приятелка, плодовете на любовта се берат само 2-3 пъти в годината! Колкото и да вярваш, да се стараеш, да играеш по правилата, да спазваш дори дистанция – каквото и да правиш, никога няма да бъде лесно като дишането, вкусно като шоколадово десертче и в никакъв случай – здравословно! “Играеш” на сигурно, докато не влагаш/залагаш/заемаш никоя част от тялото си, оттам-насетне всичко си остава една голяма мистерия!