И така-както си и знаех, че ще стане, заветния ден на раздялата дойде – 4ти септември, в 15:59:58 минути, обвързана за точно 1 месец и 2 седмици :лол И си беше опит, и не съжалявам.. през какъв тест само минах ! Радвам се че стана така бързо, без повече скандли и убиди, той даде идеята, аз сложих края, скъсахме взаимно. И сега съм мотивирана да преобразя живота си, да обръщам повече внимание на себе си и да наваксам със всички пропуснати забавления, които една свободна жена може да изпита. Без повече сериозни връзки, не мисля дори и несериозни да имам. Искам да си почина. Преживях много за последните 4 години. Мисля да не очаквам нищо от живота. Ако има да става нещо – да става! Ще се оставя на ранния есенен вятър да ме носи заедно с листата!
Гадно ми е само, че връзката ни беше някфа изкуствено създадена, зада си даваме, каквото ни е нужно – но нито той, нито аз успяхме да бъдем щастливи, да се адаптираме, чувствах го като приятел, на който се опитвам да бъда гадже, въпреки, че е много различен от това, което търсех и искам. Освен това, той също нямаше мют бутон, но пък именно това ми помогна да разбера, че не е за мен.
Точно сега не мога да мисля дали ще има следващ, но със сигурност няма повече да се захвана с някой толкова самовлюбен! И ще гледам да си запазя свободата за по-дълго. Защото съм само на 21 – и рано или късно ще се намери мъжа, който да ме цени. И ще гледам повече да няма толкова лични и натоварващи неща за споделяне в живота и блога ми!
Няма коментари:
Публикуване на коментар