Изглежда, че през днешните дни, когато любовните отношения са изминали през голяма революция - много хора лесно изхвърлят тези чувства надалеч от живота си, измествайки ги с нещо друго. Обяснявам си го с това, че хората не се оценяват и са потребители на голям диапазон от неща, затова и изборите пред тях са много. Така направих и аз. Избрах парите и свободата, отколкото да си скъсам задника от опити “връзката ми” (или летния ми флирт) да проработи, за да сме щастливи и двамата. Този живот е по-лесен. Сега вървя спокойно в нови обувки и имам нова песен за пеене. И нови възможности. Возя се на влака на свободата, нося се на вълните на спокойствието. Но ми липсват онези малки сигналчета,които показваха, че 1+1 прави 2 – само че не до безкрайност. Защото завинаги не съществува. И на всяка единичка ѝ идва времето да се прости с онази друга част, която я е допълвала. И колкото по-кратко са били заедно като двойка –толкова по-малко неща за забравяне. Трябваше да ми бъде ясно че именно хората на по 20 и няколко не могат да бъдат сериозни (и скоро няма да станат) защото тъкмо тогава пред тях има най-много опции и са най-променливи. Сега се чудя дали съм способна да бъда в отворена връзка без да се привържа към човека. След толкова много неуспешни опити да покажа , че ставам за сериозно гадже осъзнах, че никой мъж не може да ме възприеме така и трябва да минат години, докато придобия статута на мацка, с която не просто да си излизаш, а с която да поплуваш дълго време във водите на супер-сериозността. Сега нещата се развиват бурно- но съм спокойна, защото светът е мой, живота е пред мен и мога да изпълня всяка своя мечта без дори да ставам от леглото ми !!!
1 коментар:
Леле, какъв дълъг коментар ти бях заформил, ама тъпия google оака работата... мързи ме да го пиша наново.
На кратко казано... Няма да намериш правилният мъж, поне не и докато го търсиш. И не си позволявай да обръщаш гръб на истината. Няма "неща които не трябва да бъдат казвани на една жена" поне не и откакто преди повече от век, в целият бял свят жени и мъже са равноправни. Няма вече дами, няма кавалери, няма тактичност от куртоазия, няма твърди остри думи за нечии уши. Има само истина и илюзия и един единствен избор, в кое ще се вслушаш. А ако се вслушаш в илюзията, тя рано или късно избледнява и ти разкрива изгубеното ценно време.
Пак ти казвам, помисли си за бъдещето. Не можеш вечно да работиш тази работа. Имаш да довършваш учение, имаш талант да пишеш както се вижда от блога ти... Помисли си бъдещите стъпки добре и най-вече си помисли как би те приел този някой който търсиш.
Успех,
Публикуване на коментар