Цели и … половинки

Досега не съм си давала сметка колко хубави приятелства съм изтървала, колко приятели можех да имам, ако не превръщах търсенето на “мЪжо” ми в ЦЕЛ № 1в палавия ми живот. Другото, което забелязах у себе си, е колко много неща съм надраснала. Вече все по-лесно спирам да премислям дадена ситуация, взимам трудни решения, преододолявам разочароващи връзки, призовавам смелото ми аз, излъчвам увереност, изобщо за 2 години съм придобила качества, които тогава са ми били жизнено-важни. Превръщам се в една млада лъвица, която знае как да защитава своето. Задобрявам в изкуството да се грижиш за себе си. Tърсенето на половинка вече не е основната цел на живота ми. Сега съм заинтересувана много повече от личното ми развитие и няма да оставя на никой да забаламоса лесно-подлъгващият се женски мозък в главата ми да ме отдалечи от тази цел. Избрах да играя с целите топки, половинките ги оставям на смелите и романтични ветрогонци, каквато бях аз :)

На вълните на спокойствието

Изглежда, че през днешните дни, когато любовните отношения са изминали през голяма революция - много хора лесно изхвърлят тези чувства надалеч от живота си, измествайки ги с нещо друго. Обяснявам си го с това, че хората не се оценяват и са потребители на голям диапазон от неща, затова и изборите пред тях са много. Така направих и аз. Избрах парите и свободата, отколкото да си скъсам задника от опити “връзката ми” (или летния ми флирт) да проработи, за да сме щастливи и двамата. Този живот е по-лесен. Сега вървя спокойно в нови обувки и имам нова песен за пеене. И нови възможности. Возя се на влака на свободата, нося се на вълните на спокойствието. Но ми липсват онези малки сигналчета,които показваха, че 1+1 прави 2 – само че не до безкрайност. Защото завинаги не съществува. И на всяка единичка ѝ идва времето да се прости с онази друга част, която я е допълвала. И колкото по-кратко са били заедно като двойка –толкова по-малко неща за забравяне. Трябваше да ми бъде ясно че именно хората на по 20 и няколко не могат да бъдат сериозни (и скоро няма да станат) защото тъкмо тогава пред тях има най-много опции и са най-променливи. Сега се чудя дали съм способна да бъда в отворена връзка без да се привържа към човека. След толкова много неуспешни опити да покажа , че ставам за сериозно гадже осъзнах, че никой мъж не може да ме възприеме така и трябва да минат години, докато придобия статута на мацка, с която не просто да си излизаш, а с която да поплуваш дълго време във водите на супер-сериозността. Сега нещата се развиват бурно- но съм спокойна, защото светът е мой, живота е пред мен и мога да изпълня всяка своя мечта без дори да ставам от леглото ми !!!

Ти не си, ти не си за мене. Ти не си, ти- дявол да те вземе. Ти не си, ти не си го взел/а. Ти не си, моето сърце.

И така-както си и знаех, че ще стане, заветния ден на раздялата дойде – 4ти септември, в 15:59:58 минути, обвързана за точно 1 месец и 2 седмици :лол И си беше опит, и не съжалявам.. през какъв тест само минах ! Радвам се че стана така бързо, без повече скандли и убиди, той даде идеята, аз сложих края, скъсахме взаимно. И сега съм мотивирана да преобразя живота си, да обръщам повече внимание на себе си и да наваксам със всички пропуснати забавления, които една свободна жена може да изпита. Без повече сериозни връзки, не мисля дори и несериозни да имам. Искам да си почина. Преживях много за последните 4 години. Мисля да не очаквам нищо от живота. Ако има да става нещо – да става! Ще се оставя на ранния  есенен вятър да ме носи заедно с листата!

Гадно ми е само, че връзката ни беше някфа изкуствено създадена, зада си даваме, каквото ни е нужно – но нито той, нито аз успяхме да бъдем щастливи, да се адаптираме, чувствах го като приятел, на който се опитвам да бъда гадже, въпреки, че е много различен от това, което търсех и искам. Освен това, той също нямаше мют бутон, но пък именно това ми помогна да разбера, че не е за мен.

Точно сега не мога да мисля дали ще има следващ, но със сигурност няма повече да се захвана с някой толкова самовлюбен! И ще гледам да си запазя свободата за по-дълго. Защото съм само на 21 – и рано или късно ще се намери мъжа, който да ме цени. И ще гледам повече да няма толкова лични и натоварващи неща за споделяне в живота и блога ми!

Ползата от мют бутона

  Наполседък в главата ми се въртят неща, които немога да споделя с никой, някои брутални неща, които научих и ме е страх да споделя писмено/на глас…. Гаджето ми е нарцистичен мачо-садист-егоист, *****ман, със склонност към депресии и девиантно поведение, изобщо .. попаднах на много труден човек, изискващ разбиране и готовност да направя всичко за него, без да ми бъде гарантирано същото (безкористно) който ме наранява по всевъзможни начини и винаги намира начин да ме накара да си го върна пак. Знам че ужасно си губя времето с него, ама ужасно !!! Обаче ми харесва и е нещо ново и достигам до открития в живота си. Или трябва да се адаптирам към всички промени, които внася в “огъзения” ми живот или да намеря нов път, който включва всичко друго, не и такива като него. И си мълча през цялото време, трая си, налагам си бутона мют,  и не мога да бъда себе си и това ме убива..бавно! Предстои да взема няколко важни решения в живота си. Интересно, че в периода, когато се захващах с него непрекъснато слушах един стар хит на бекстийт бойс - (намери си ново гажде), всякаш е някакво аудио предвестие, но и да знаех – тогава просто бях твърде щастлива, за да прогледна и да разбера, че да си обвързан значи и да търпиш подобни неща, да бъдеш нараняван. Но знам че аз не съм от хората, които могат да търпят и да се оставят на някой да им се качи на главата! Това няма да стане “госпожичке”!  Един единствен път реших да не бягам и да не слушам интуицията си  и ето в какво се забърках. Сигурна съм, че следващите няколко мои постинга ще бъдат с ключови думички като раздяла, скандали и добре-дошла в страната на готините необвързани мацки отново! Защото ако успея да се адаптирам, ще трябва да пожертвам голяма доза от собствения си живот и щастие, за да поддържам друг/о, а това е почти-невъзможно !

Истински щастлива

Винаги съм се надявала, макар и тайно, че ще се намери мъж, който ще ме кара да се чувствам щастлива, желана и красива. Мъж, на когото му е ясно, че някои неща не бива да се казват на жените. Някой, който не е цапнат в устата. Искрен за неща, който са важни за споделяне и премълчаващ, дори лъжещ, за неща който не са важни и не биха разрушили самочувствието и увереността ми. Не искам да урочасвам бъдещите ми дни с него, но мога доволно да кажа – мисля, че намерих такъв и за първи път чувствам че все пак не всичко е само “мушкато и бегония” или “хайде да се видим да се наебем”. И най-странното е, че очаквах да живее само на около  4-5 км от у нас. за първи път в живота си не се чувствам сама. И за първи път живота ми е лишен от всякакви фалшиви боклуци, които ми се правят на приятели с надеждата да им дойда пак на гости.

Да! Най-после любовният ми живот върви в един нормален спокоен, истински темп. Правя някой грешки, породени от факта, че нямам никакъв опит в това “чудо”, което за мен преди значеше ‘lack of vaginal excersice”. И никога не съм си го представяла така. Мислех, че връзките са супер задушаващи и измарящи, че няма да имам време за нищо. Предполагам, и аз съм си имала своите страхове и предразсъдъци. Онова обаче, което разбрах от новата си връзка и от развалянето на всякакви отношения с друга, е че хората не бива да бъдат категоризирани, шаблонизирани, че всеки наистина си е индивидуален, и онова, което е характерно за един човек може и да е, ама може и да НЕ  е характерно за друг, не бива да се оставям няколкото лоши случки да променят мнението ми за хората. Просто..да се вглеждам в детайлите!

Светът около мен

…. не струва!  Горчив и тежък! Целия се върти около секс и пари. Не си спомням последния път, когато някой ме накара да осъзная, че все пак има смисъл да се живее. Партита, яка музика, секс, спане, ядене – всичко се повтаря. Писнало ми е от крастави магарета, дето се мислят за еднорози и се слагат навсякъде, всякаш са капак за всяка тенджера! Супер гадно ми става, когато се осъзная и нищо не може да ме разсее, да ми сложи пак розовите очила. Ще ми се да избягам от лъжливата ми страна, пълна с капани, целящи само забавления на епидермално ниво. Красивата лъжа, че живота е хубав си ми трябва. Жалко е, че вече не се връзвам толкова лесно. Като малка си мислех, че щом  почна да си изкарвам сама парите, лесно ще намеря своето място под слънцето- е, вече парите не са проблем, проблемът е какви неща намирам под слънцето, разкривайки истинските им цветове и че нищо не е ок… а може би изживявам първия ми песимистичен петък!

Любовта – първокласен гъзобрък

Много ми се ще час по-скоро да намеря мъжа, който успешно ще ме излъже или пък убеди, че съм “най-желаната жена в града”, ЕДИНСТВЕНАТА, жената от мечтите му. И ако не е скоро- имам две възможности: да се разкъндардисам от цялата тая дивотия с любовта и да сложа край на мъжете и безрезултатните връки с тях или да контактувам само с онези, от които имам дългосрочна потребност, надявайки се (или заблуждавайки се), че някой ден бавно ще им надяна хомота. Второто обаче изисква да се закаля в изкуството да се държиш като мъж, да бъда безкрупулна в сферата на сериозността, което е жизнено-важно за да остана емоционално-дистанцирана и то – изцяло, да видя навреме задаващия се айсберг и да напусна кораба, за да потъне сам и без мен. Трудно е да промениш себе си дори за да се предпазиш. Особено когато си свикнал да се бориш  със собствено-създадените от теб чудовища. Аз винаги побеждавам моите и отговарям на точно този тип хора. Сама си забърквам кашите! И въпреки спечелената битка, в мен остава онова чувство.. “you can’t always get what you want”

Понякога се се чудя през колко неуспешни връзки трябва да премина, за да се науча да обичам само себе си, за да разбера, че не мога да се предпазя от разочарования и несподелена любов. Надяването на хомота на мъж си остава блян за мен. Всеки ден осъзнавам колко е трудно. Виждам как негодници се маскирват като сериозни приятели и добри мъже, взимат си квото им е необходимо от връзката с една жена и на следващия ден са сами или с друга, напълно непокътнати и незасегнати от раздялата със следващата. И дори да им дойде времето за обвързване и да се врекат в любов на всеослушание на една жена никак не гарантира, че ще я обичат като в обета, който дават. Защото любовта не е нещо, на което може да се наслаждаваш всеки ден, а според личните изчисления на една моя приятелка, плодовете на любовта се берат само 2-3 пъти в годината! Колкото и да вярваш, да се стараеш, да играеш по правилата, да спазваш дори дистанция – каквото и да правиш, никога няма да бъде лесно като дишането, вкусно като шоколадово десертче и в никакъв случай – здравословно! “Играеш” на сигурно, докато не влагаш/залагаш/заемаш никоя част от тялото си, оттам-насетне всичко си остава една голяма мистерия!

Търсене по ключова дума ”идеален”

Сигурно не съществува жена, която да няма някакъв списък с качества, които точния мъж 3а нея трябва да притежава. А3 реших да публикувам моя сега, черно на бяло, 3а да не е само в главата ми и да следя как се и3меня с годините. Интересно колко ли от нещата в него ще имат 3начение като стана на 30?

Такаа, търся мъж, който ТРЯБВА:

1. Да е атлетичен, да си тежи на мястото (по тежък от мен);

2. Да е висок, но не прекалено, 3а да не ме води 3а носа;

3. Да е красив, но да не го 3нае, 3ащото иначе ще е високомерен и самовлюбен;

4. Да е интелигентен, но не прекалено много, 3а да не ме кара да се чувствам глупава;

5. Да е 3абавен, но да не се шегува с мен!!!

6. Да е грижовен, но бе3 да става досаден;

7. Да е амбицио3ен, но да не осъществява целите си на всяка цена;

8. Да гледаме в една посока, да имаме общи цели и мечти, да сме добър екип/отбор 3аедно;

9. Да ме кара да се чувствам щастлива, уважавана и обичана… и да е страхотен в леглото!

10. Да е серио3ен и отговорен, 3а да мога да ра3читам на него.

- може да мисли по ра3личен начин, да има свои виждания 3а живота, 3а да ме допълва и “обогатява”;

- Може да не отговаря на всичките 10 точки от списъка, но поне на маркираните;

- може НЕ-винаги да и3глежда добре, да е 3абавен, да ме радва, да ме ра3бира, но да не ме кара да правя компромиси непрестанно.

Как да търся моята сродна душа в тълпата?

Това беше глупав план. Нямаше да сработи. Докато ровех в главата си, за да намеря начин да избягам от болката, думите, които приятелка ми каза по-рано днес, изникнаха пред мен:
„Знаеш, че това ще отмине, ако се влюбиш в някой друг, нали? Повече няма да страдаш за него.”
Изглежда да отнемат правотото ти на избор не беше най-лошото нещо на света. Може би начинът, по който се чувствах сега, беше най-лошото нещо на света.
Бях виждала всички момчета в града. И бях търсила прекалено дълго в интернет. Имах нужда от
по-широк “ловен” периметър. 3атова реших най-накрая да потърся навън в реалния свят.
Как да търся моята сродна душа в тълпата? Ами, първо, имах нужда от тълпа. Така че вървях
наоколо, в търсене на подходящото място. Минах покрай няколко мола, в които беше много вероятно да срещна подходящи мъже, но не можех да се накарам да спра.. Исках ли да се влюбя в мъж, който се мотае по цял ден по магазините?
Продължих на север, където ставаше все по-многолюдно. В края на краищата, намерих един
голям парк, пълен със семейства, деца, скейтбордове и велосипеди, хвърчила, пикници и така
нататък. До сега не бях забелязала - денят беше хубав. Имаше слънце и всичко останало.
Хората бяха навън и празнуваха под синьото небе.

Сякаш с часове се разхождах наоколо. Достатъчно дълго, че слънцето промени положението
си на небето. Взирах се в лицето на всеки мъж, който минаваше близо до мен, напрягайки
се наистина да забелязвам кой беше хубав, кой имаше сини очи, кой изглеждаше добре с
брадата си и кой беше напръскан с прекалено много парфюм. Опитвах се да намеря нещо интересно във
всяко лице, за да съм сигурна, че наистина съм опитала. Неща като: този имаше наистина
правилен нос; онзи трябва да си махне косата от очите; този можеше да прави реклами за
червила, ако останалата част от лицето му бе толкова перфектна, колкото устата ...
Понякога те отвръщаха на погледа ми. Понякога изглеждаха уплашени - сякаш си мислеха
„Ква е тази откачалка, която ме гледа свирепо?” Понякога си мислех, че изглеждат,
един вид, заинтересовани, но може би това беше просто егото ми, което вилнееше.
Във всеки случай, нищо. Дори когато срещнах очите на мъжа, който беше - безспорно -
най-секси в парка, а може би и в целия град, а и той  гледаше точно мен с размишление, което изглеждаше като интерес, пак не почувствах нищо. Просто същият отчаян импулс да
премахна болката.
Докато времето минаваше, започнах да забелязвам грешните неща. Главата на това момче беше със същата форма. Походката на онзи беше почти същата-3абърана и енергична. Скулите на този минаваха по същия начин през лицето му. Онзи имаше същата малка бръчка между очите си - което ме накара да се зачудя за какво се притесняваше...
Точно тогава се отказах. Защото беше абсолютна глупост да мисля, че съм избрала точното
време и място да срещна сродната си душа, само защото бях толкова отчаяна да го направя.
Нямаше логика да го намеря тук, така или иначе. Ако приятелката ми беше права, най-доброто място да открия генетичната ми половинка беше в родния ми град. Но, очевидно, никой там не ми пасваше.

Когато се вгледах в очите му, видях всичко, което бях търсила. Утре той може би щеше да е с някоя друга. Но за щастие жив, а това е най-важното, нали? Той щеше да ме гледа със същите очи, до някаква степен. Щеше да се усмихва със същите устни, или почти. Все още щеше да ме познава по-добре от всеки друг, който е имал пълен достъп до
същността на ума ми.

Не съм в състояние да се влюбя като нормален човек. Не и когато кървя по някого другиго. Може би - ако бяха минали 10 години,откакто сърцето му принадлежеше на друга, а аз изстрадала целия опечален процес, и бях излезнала от това отново цяла - може би тогава щях да мога да предложа на друг да иле3ем да правим нещо 3аедно, да поговорим за марки и модели, да науча нещо за него и да видя дали ще го харесам като човек. Но сега това няма как да се случи. Единствения човек, с който ми се правят ужаасно много неща е той и всеки друг, кото ми се предложи ще е като добре –пробутан първокачествен боклук. Магията няма да ме спаси. Просто трябва да приема мъченията “като мъж”. Да ги преглътна.

Скоро няма да ра3береш колко много те обичам, 3атова, моля те, don’t take my sunshine away!

Най-голямата ми слабост е, че имам силни чувства към човек, който не търси тaкива и се страхувам, че ако ра3бере 3а тях ще съм като отстреляна шахматна фигурка и повече няма да си ра3игравам коня върху дъската. Но 3нам, че трябва да си 3аявя интереса преди някоя друга да го направи! Искам да съм първата кандидатка 3а то3и пост (сърцето му) и не бих го отстъпила на никоя – мисълта един ден да е с някоя друга (по стара от мен), само 3ащото не съм имала смелостта да и3ра3я чувствата си, ме ужасява. Искам го 3а мен! Не ме интересува дали съм достатъчно добра 3а него – ще се постарая да стана жената, 3а която си 3аслужава да 3агърби ергенския си живот. Искам най-после да целуна мъж и мисля че, щом се целувам така добре с жени, ще успея да целуна и мъжа, който обичам… един ден.. Дотогава има да поработя над себе си! Живота ми е много по-ра3фъчкан от шахматно табло, но царицата има нужда от своя цар. В живота няма подходящо време 3атова е хубаво да се действа в момента, в който усетиш, че ако не дадеш на сърцето си онова което иска, ще пропуснеш още една поредна въ3можност да обичаш и да бъдеш обичан! Сега хем се опитвам да поддържам нещата простички, бе3 да ги усложнявам допълнително, хем точно допълнително ги усложнявам като се боря с чувствата и се опитвам да ги скрия от себе си и от всеки. My heart demands the attention of your heart and I believe that one beautiful day that love mission will be completed with no victims !!!