Спомените на един несъвършен ангел

Хей ти, спомняш ли си как една дъждовна вечер седяхме на спирката и се гледахме влюбено под лунните светлини и проблясъка на жълтите падащи листа? Говорехме си за Хелоуин, за страшни филми, планирахме още такива красиви вечери, но бяха само 3… Толкова беше трудно да се съберем заедно, а сега единствено скайпа ни събира и то пак толкова рядко. Това беше далечно, но го помня толкова детайлно, аз просто не искам да го забравям, защото беше първата ми романтична среща с мъж! И беше… вълшебно.

Мисля си колко е хубаво да срещнеш някой, който не иска нищо в замяна на всичко, което прави за теб, за доброто му отношение, освен възможността да те опознае добре. Хората винаги имат някаква определена цел и съм щастливка, че познавам 3-4 изключения, които не могат да бъдат категоризирани в нито една графа, освен може би в “Свестни”

Таа.. да продължа със спомените ми:

В една друга райска вечер, в един друг град, някой друг бе до мен и ми даваше вниманието си, тялото си ,честността си,та в този ред на мисли, той направи рекорд за най-много изказани признания и откровености. Това беше най-честния мъж, когото срещнах. Горда съм, че го познавам!

В една друга вечер, в която “несъвършеното ангелче” бе на път да бъде окончателно изгонено от Рая и бе изгубило представа къде се намира, за какво се бори и за какво живее, се запозна с Валентин. Факт е, че винаги съм искала да имам приятел с това име. И ето, че и това се случи. Грижовен, търпящ капризите ми и помагащ в беда приятел. Какво повече може да искам! Незнам и аз, но винаги се намира какво да поискам, когато той е покрай мен. Страшно ме е разглезил   Най-колоритните ми спомени с него са: когато се къпахме заедно под душа и как го тормозех сутрин с музика, докато се мъчи да се наспи, хихи  

Ето един дневен спомен: беше събота, бях изведена за втори път на ресторант, глезена, гледана като царица, като писано яйце и оставена убедена, сигурна, че свестни мъже наистина съществуват. От мига, в който го видях, усетих, че ще прекараме толкова готини мигове заедно. Може би заради начина, по който се изразява и мисли, а може би заради загрижеността му, незнам… Той е човекът, който ми връща разрешителното за усмивки. Никой друг не е успявал да ми причини толкова много хубави неща за по-малко от 5 минути. Обичам да му спирам тока и ми липсва, ако не съм контактувала с него от няколко дена. Плаши ме фактът, че все още не съм открила странност, някаква черна риза. В края на краищата, никой не е перфектен. Дори дяволчетата имат своите скрити добродетели. Търся нещо в него, което подсказва, че не е съвсем добър, защото никой не е …съвсем добър или съвсем лош. Може би трябва да пробвам с онази детска песен: “охльо-бохльо, покажи си рогцата” и те ще излезят Не съм напълно убедена обаче, че искам да знам всичко за него. Колкото повече разкриваш за някого, толкова по-близо е изчерпването, когато няма повече какво да си вземете или да дадете. А и относно тайните, или онова, което е останало скрито, съм на мнение, че колкото по-малко тайни знаеш, толкова по-добре спиш…

Следва продължение …

Бенджамини

 

* Предимството да имаш пари се заключава в това, да можеш да се възползваш от тях.

* Най-добрият лекар е този, който знае безполезността на повечето лекарства.

* Понякога човек е по-щедър, когато има малко пари, отколкото когато има много; може би, за да не си помислят, че въобще няма пари…

* Бог лекува, а докторът прибира парите.

* Онези, които са готови да се откажат от основна свобода, за да си купят малко преходна сигурност, не заслужават нито свобода, нито сигурност.

* Мързелът се влачи толкова бавно, че бедността бързо го застига.

* Котка с ръкавици няма да хване мишката.

* На хора, които не се вслушват в съвети, не трябва да се помага.

* Няма такова нещо като добра война или лош мир.

* Вярвай в себе си и никой друг няма да те предаде.

Абсолютната истина за мен

Първото и най-важно нещо за мен, е че обичам сигурността, следователно мразя нестабилността. Всичко, което ме кара да чакам, да се надявам или разваля баланса и сигурността в живота ми, изхвърча от него със скоростта на светлината !!!

Доверието ми е нещо, което всеки мисли, че е завоювал лесно, но накрая разбира, че е не повече от 5 минутен шанс да се утвърдиш и разкриеш, да свалиш картите си, да покажеш, че си земен човек и можеш да бъдеш верен другар!

Втори шанс давам изключително рядко и то на изключително настоятелни и упорити хора, които търпят унижението от отказа ми! (или от всичките ми предишни откази)

Мога да се раздавам за този и онзи, но това не значи абсолютно нищо, освен че като всяка бета-програма и аз имам бъгове за корекция!

Авторката Juliette la Francaise все още не знае какво е купон, какво е любов, какво е да вървиш по улицата и да се усмихваш с всяка клетка на тялото си и човекът, който би могъл да я научи да чувства тези неща, е в процес на издирване!

Мразя болката, но досега тя ми е била най-големият учител, затова не се страхувам от нея, но избягвам да си я причинявам, там където бих могла да си я спестя (повторно)

Все още се разтрепервам цялата, когато се озова на шумно място сред много непознати хора (или просто сред непознати)

Понякога губя свойството да се саморегулирам и управлявам и именно тогава ми е нужна подкрепата/ думата на искрен и смел приятел, който ще ми каже, така и така, юленце мила, излагаш се, поспри, почини си, пий една вода, или, помисли преди да предприемеш голямата стъпка …

Напоследък не мисля за после, за бъдещето си, живея само за мига, като молец, радващ се на силната светлина на някоя лампа и това не ми се отразява добре! Защо ли? Защото забравих собствената си мъдрост: “Най-хубавото е за най-накрая!”

Хайде стигат ви толкова истини за мен! Колкото и още да се сетя, все ще има някоя ненамерена, недоизказана или недоизписана. Тези неща никнат като гъби в пролетно-дъждовен ден и не е нужно да си късметлия, за да попаднеш на тях!

5 неща, които ще продължавам да правя

1. Ще продължавам да преядам пред компа/ТВ-то всеки самотен и свободен ден, в който искам да съм сама и да си мързелувам!

2. Ще продължавам да си бъда същата кучка-непукист и ще бъда колкото си искам секси без да се интересувам за каква ку*ва ме взимат останалите!

3. Ще продължавам да си слушам романтичните ретро песни и ще си пея и ще мечтая за семейство, когато ме налегне Романтизма! (което ще рече – веднъж в месеца по време на цикъла ми)

4. Ще продължавам да правя доста наивни грешки, ще падам и винаги ще се изправям с най-широката усмивка!

5. Ще продължавам се радвам на материалните си придобивки, на подобренията във външния ми вид, на емоционалния ми, физически и интелектуален напредък!

Моя нов …

Новия ми живот официално вече е на цели 61 дни, 23 часа и 48 мин. Направих всичко възможно (несъзнателно) да си съсипя живота и здравето и мисля, че не успях. Така мисля, защото още я карам някакси, “даже страхотно я карам”. Едва тук оцених и разбрах колко трудно е да живееш, какво значи “да живееш” и колко е важно да имаш приятели. Случиха ми се неща, които никога не съм си мислила, че е възможно да ми се случат. Запознах се с хора, с които  много исках да се запозная, но не вярвах да ги срещна и да се запознаем така отблизо и интимно. Смених още 2 места и сега съм на нова квартира. Не е кой знае какво, но за 5 лв на вечер си е шукарийка. Освен това си имам нетче в стаята. Нямаше нужда да чакам 2 месеца, за да ми го пуснат и в стаята, освен това няма камери. Мечтая да си купя минифурната за готвене на Neo, но до няколко седмици ще направя всичко възможно, за да се сдобия и с нея. Все още вървя покрай университета и не мога да повярвам, че съм 20-годишна студентка в свободния … Минаха едва 3 месеца, а животът ми тече тоолкова бързо и се изменя за толкова кратко време, че често губя представа за времето… “Единственото сигурно нещо е, че нищо не е сигурно”. Утре имаш пари, но на другия ден си ги пръснал и си останал само с мечтите за това какво ще направиш, къде ще идеш, какво ще ядеш и как ще живееш. Харесва ми, но и не ми харесва. Защото животът извън родния дом е изпитание, и то всекидневно, оцеляване, борба, Сървайвър. Едва  сега осъзнах, че “Щом имаш слънце над главата, земя под краката и песен в сърцето”, живота ти наистина е “хакуна матата” (безгрижен)”, но за да е такъв – трябва да предвиждаш, да организираш, да контролираш, да ръководиш, да управляваш живота си и да саморегулираш желанията си, защото не е възможно да задоволиш всичките си потребности за един месец. Безценният ми Тошко е добре, а Никол (Нокия, мобилния ми) беше снабдена с нова батерия днес и няма нужда да се разделяме с нея. Липсва ми предишната безгрижност и сигурността, която родния дом ми даваше. Вярвам, че човек винаги остава “чужд сред свои и свой, сред чужди”, целта е да намериш такова място под Слънцето, на което да не го забелязваш това и да не ти пука и пак да има за какво да живееш, и пак да има за какво да се бориш, и да не си сам, и да си пиеш кафенцето с готини хора и да си говорите за удоволствията в живота и да се радвате на свободата и младостта си. Всичко е добре, само трябва да се кротна малко:) И да си взимам саморегулиращите хапчета!

Тайната съставка

Моя нов живот официално вече е на цели 10 дена 17 часа и 28 минути. Устроих се прекрасно в хотела, наслаждавам се много на мястото, запознах се с толкова много хора и все пак нещо му липсва на новия ми живот …

Чувствам се самоуверена, желана, интересна и като че ли нещо не ми достига, за да се харесам на хората. Мисля, че съм просто-устроено момиче сред сложно-устроени варненци, които се твърде сложни и многослойни и трудни за разбиране и разгадаване, които хем знаят какво искат, хем като достигнат до него и се отказват…Ех, мъже … Върви, че ги разбирай!

Колкото до жените, ами разбираме се. Женската солидарност е нещо.. солидно, достатъчно, за да направи социалното ми състояние малко по-добро, но недостатъчно за да поправи неразбирателството ми с мъжете.

Неразбирателство?! Ужас!

За пръв път ми се случва… такава обърканост .. нямам си и понятие защо се получава така. А може би просто днес съм се озовала няколко пъти на неправилното място в най-неправилното време или не съм се постарала достатъчно или нещата просто не са зависили от мен. Или …толкова много варианти, а отговора все още е в неизвестност. Чудя се каква ли е тайната съставка нещата винаги да се подреждат? Като успешно бизнес планиране или … като по късмет. Припомням си думите “късметът е когато шанса се срещне с възможността”. Имам толкова много шансове, но може би нямам възможности. Може би защото никога не градя стратегии, винаги оставям нещата да се случват и действам спонтанно. Може би съм твърде различна. А може би за пореден път се самообвинявам и търся вината в себе си…

Тайният живот на думите

I've been roaming around, I was looking down at all I see
painted faces, fill places I can't reach
You know that I could use somebody...
you know that I could use somebody...
Someone like you and all you know and how you speak
countless lovers undercover of the streets
You know that I could use somebody...
you know that I could use somebody...
Someone like you

Off in the night, why'd you live it up, I'm off to sleep
waging wars to shape the poet and the beat
I hope it's going to make you notice...

История с жаби

Kissing Frogs
Originally uploaded by ohaihitomi

Една история, която обичам от дете се разказва за две жаби, които играят на прескочикобила. Че на какво друго? Но по грешка скочили в една огромна купа със сметана. Понеже не намерили опора, започнали да плуват, за да не се удавят.Но едната от жабите била изморена. Не можела да продължи и изкрякала на другата, че е свършено с нея. И разбира се, потънала на дъното на купата и умряла нищожно. Наистина изкрякала.
Но другата жаба, на която и липсвала приятеля, разбира се,
натъжена от загубата, продължила да упорства и да плува... да упорства...
плува...
да упорства...
да плува решително...
Така. Продължила да плува. И с упорити и решителни удари превърнала сметаната в масло и изскочила навън.

Време за губене

Понеделник. Началото на 3 абсурдно-дълги седмици. Ще ми трябва бая разнообразие, за да ги изтикам. Многото смях, приятната компания, добрата храна, дъждовното време, празната къща, донякъде  ще помогнат за дните, но как ще заспя, когато стане време да лягам и установя, че просто не мога да спя? Леглото ми вече не е моето. Стаята ми вече не е онова приятно място, в което се чувствах сигурна и защитена. Аз съм там, духом .. с него, замечтана … и щастлива. Губя всякакъв контрол над търпението си .. Неспокойна съм, страх ме е да не изгубя нещо важно, без което заминаването би се обезсмислило. Ще пробвам да спя повече. Имам предвид – трябва спя повече, това е хубав начин да загубиш време … Ще рисувам, ще редя пъзели, ще слушкам музика, ще се разхождам насам-натам пък ..току-виж съм спряла да живея в бъдеще време .. Трудно е.. да се наслаждаваш на сегашния момент, знаейки, че те очакват много по-вълнуващи мигове след 3 седмици. Ето защо никой не бива да знае каква съдба го очаква, какво е бъдещето му! Не, че аз знам, но имам представа и то ясна, което го прави безинтересно. Отивам да поработя над дължината на времето, в което спя. Кой знае – може и да поставя нов рекорд за най-дълъг сън, хихи!

На есен с песен

Ветровитите и хладни времена се завърнаха. Не мога да ви опиша колко се радвам! Действат ми толкова креативно, изпълват ме с живот, замислям се за неща, за които не бих се сетила. Есента – моя сезон. Първото листо отдавна е паднало – някъде в края на юни … Оттогава толкова много други листа са го последвали, че тротоарите са като шарени килими. Мисля че сега, през есента, или есента на 2014, когато стана дипломаНтка, ще е перфектното време да пиша дипломна работа и да я защитавам. В някое лоби на 4-звезден хотел, хапвайки шоколадче, с Тошко пред мен и есенно-морския вятър във Ветровитата Варна за муза. Сега обаче живота е лесен и красив, без никакви задължения, през предварителен график, по който да тече за още 23 септемврийски дена, без мъж до мен, но с мъж в сърцето ми. Поуморих се да бъда свободна, но не съм забравила цената на свободата и колко е важно понякога просто … да се порееш сред облаците

Мисля си колко много време измина, докато постигна първата си голяма стъпка – постъпването във ВУЗ … И колко много ми отне да разбера, че е е важно и ми трябва. Животът, колкото и дълъг и безкраен да ни се струва, докато очакваме да ни се случат хубави неща например, всъщност е кратък … И трябва да преследваме, онова което искаме, защото иначе ще ни се изплъзне. Ще си намери малка миниатюрна дупчица и ще се промуши през нея като през иглено ухо! За всички мечтатели, постигнали поне една от мечтите си: