Представям си ден, в който ще се събудя и ще знам, че няма да те видя, защото си твърде далеч. Няма да те видя. Никакъв шанс. Никакъв. А сега си представям ден, в който ще се събудя и ще знам, че може да те видя. Може, възможно е, сигурно. От тези два дни, ще избера този. Този е денят, който искам. Този е денят,който избирам. И как може да бъда на крачка разтояние от теб и това да бъде грешна посока?
четвъртък, 5 май 2011 г.
“Винаги ще те чакам”
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар