Е това моето е много тежко състояние и мисля, че е породено от липсата на внимание и любов. Опитах с успокояващи чайове, мляко с мед, танцуване … Преди като изпея финална песен за деня и помисля на тъмно в леглото за 20тина минути заспивах, но сега единствено ми се въртят лириките от песента в главата и не ми дават мира. Да не говорим колко притеснена съм и обезпокоена, че отново ще сгреша с поемането на този огромен риск да повярвам в думите на един непознат, появил се така изневиделица и продължаващ като всички останали да ме търси отвреме на време. А всичките тези приказки за секс просто ме карат да съжалявам за сляпото си доверие и всички усилия, които полагам, за да прекарам повече време с него. Цялото това очакване да го видя, да се срещнем, да ме види, да наблюдавам реакциите му, ме изважда извън традиционното ми спокойно еженощие и ежедневие… Страхът от отхвърляне, от това колко бързо може да спадне нивото му на интерес към мен веднъж щом навакса с мен неговата година без секс… или по-лошо: да се превърна в негова любовница, в негова приятелка за секс… НЕ ИЗДЪРЖАМ!!!
Къде е любовта, вниманието, приятелството, когато най-много ти трябва? С какво да преспя безумно влюбения ми и изплашен мозък от случващото се в живота ми, от появата на този фантом ?
Когато нещо лошо се случи в живота ми, имам навика да чета разни лични драми, човешки разкази, истории за раздели, за трудности в живота. Това ми помагаше да мисля по-позитивно и да изляза по-бързо от черното и мрачно пост-депресивно състояние, в което изпадам понякога. Караше ме да осъзная, че винаги може да бъде по-зле, затова трябва да бъдем щастливи сега, защото никой не може да предскаже с точност какво ще се случи по-нататък. Сега чета своята и не мога да повярвам, че ми се случват такива неща!
Никога не съм се страхувала толкова много през живота ми!
Няма коментари:
Публикуване на коментар