За теб е ...

Жак Реда (1929)
превод от френски: Иван Бориславов

За теб е вцепеняващото изумление на радостта ми
Моята усмивка от бял мрамор
Моят поглед прояснен от извора в гората
За теб са моите ръце разтворени като открит град
За теб са колената ми на катеричка
За теб е моят най-далечен глас
За теб е всичко онова което денонощно в мене се тъче
За теб е тихата лагуна край която някога се запознахме
За теб са слънчевите призраци
За теб са люляковите дворци на дните ни
За теб е всичко съществуващо което се променя
За теб е
Оглушителният взрив на перлата
В сърцето на онази черна птица

Maлко френска поезия:

Борис Виан - Защо ли живея

Защо ли живея
Защо ли живея
За жълтия крак
На руса жена
На стената подпряна
Под жаркото слънце
За платното кръгло
На лодка крайбрежна
За сянката в щорите
Кафето изстинало
Което пия от чаша
Пясъка за да докосна
Да видя дъното
Ставащо толкова синьо
Слизащо толкова ниско
С рибите заедно
С кротките риби
Успокояващи дъното
Отгоре прелитащи
Над коси-водорасли
Като птици бавни
Като птици сини
Защо ли живея
Затова че е хубаво.

Е тва е диета :)

Докторът предписва: Балансирана диета от разнообразни съставки като:
- Нещо нежно,
- Нещо сладко,
- Нещо с действие,
- Малка доза хаос,
- Елемент на опасност,
- Лек привкус на прегрешение,
- От всичко по малко...
Вслушайте се в съветите на Доктора!!!

В очите ми вали

Докосвам те с невидими ръце.
И само вятърът прошепва...
Не си сама, аз пак съм тук.
Но виното е тежко и горчи.
Отпивам глътки спомени.
Крещи небето. Свива се светът.
А в мене думите мълчат.
Тогава можех. Тогава бях.
След теб е черно-бяло. Няма цвят.
Тогава бях на вятъра сестра.
Сега съм само скитащ повей.
И тихо е след теб. Крещя без глас.
Ръцете ми те търсят в невъзможие.
Разплака се дъждът надникнал в мен.
И в мен вали. В очите ми боли.
Във тях отдавна е безводие.
А твоят глас е само вятър.
Останал в шепота на спомени. (by nicol)

Пътят на промяната :(

Защо стана така?! Защо трябваше всичко да стига само до секс?! Нима игривостта ми е качеството, привлякло те към мен?! Защо така охладняхме един към друг - защо вече не споделяш и не пишеш, къде отиде времето, в което ти и аз си пишехме по цели следобеди, пращахме си музика, смеехме се заедно ... ;( По дяволите, никога не ще залича от съзнанието си всички прекарани мигове с теб! Единственото, което искам е да сещаш за мен с усмивка и чувство на задоволство! знам, че не помниш 3тата ни среща, нито пламъка в очите ми, когато те видях за 1в път, но моля те - нека не бъда просто поредната. Боли ме от мисълта, че не можах да докосна сърцето ти, а можех! Но ти искаше от мене нещо, което аз неможех да ти дам, което не притежавах :(:(:(Помни онзи път, единствения път, който извървяхме заедно - този път:

Щом ме убичъш... защо не си до мен ?!

Bate Sasho Ft. Desi - V1rni Se

 

Не мога да те забравя

Поисках да те изтрия от съзнанието,
поисках да загърбя любовта.
Поисках да избягам от желанието,
поисках да забравя, нежността.
Поисках да загубя вяра,
че някога ще те позная пак.
Дори сред триста звяра,в стая
единствен ще си звяр, в моя мрак.
Поисках и сега го искам,
да те намеря в някой друг.
Но даже и сред тия, триста,
не те намирам, далече си от тук. by jinjifilota

Неделя сутрин

неделя сутрин, размазано черно

спомени за преглъщане

шоколад с ниски температури

пропускам си спирките

не стигам ..

ако правилната дума

е Достатъчно

то направи ми дъжд

такъв дето да напои

небето

и пресъхналите звезди

невидимото присъствие

е само осезателно добро усещане

а ти си капка

стичаща сe по стена

от мен

на равни интервали

спящи думи

съчетани подходящо

по цвят и размер

остави ме да прочета

очите ти в дъжда

после ако искаш можеш да си тръгнеш

в последния звук

обичам те!

Далеч от мене в неисзвесност си ... мълчиш ;(

Ще падне мрак. Ще завали.

И мълния дори ще блесне.

Ще бъда цялa. И живa. А ти?

Далеч от мене. В неизвестност.

И само този тъжен стих

за теб, ръждиво ще напомня.

Отдавна вече не боли.

Ръцете ми не са сиротни.

Сега прегръщам самота

и сякаш в нея съм се влюбилa.

Аз свикнах много да мълча

и в тишината своя да се губя.

 

Все още полупразното легло

в кошмарите си ме приспива.

Не те сънувам. Знам защо -

кошмарите не са красиви.

Ти беше. Като цялата земя

разпукала се, в китната си пролет.

С онези жеравни ята,

с тревиците, едва наболи...

Отдавна беше. В друг сезон.

Сега навън настъпва есен.

Сега тъмнее небосклон

и пее тъжната си песен.

Ще падне мрак. Ще завали.

Земята кално ще притихне.

Ще бъда цялa. И живa. Дали?

I βез тебe животът има смисъл!

Номад

Тъй тръгваш... както и дошъл си...
Ти имаш вятър във кръвта,
ръце протягам - да те върна...
Но не мога да те задържа...

Номад... проклятие дали е
да бродиш в пустошта навред,
без брод пътеки да откриеш,
а аз да съм... обичаща, без теб...

Зове те жаркото пустинно слънце,
влекат те непознати светове,
но знай - посях аз малко зрънце,
любов във вените, сред ветрове...

Пристигаш... както си и тръгнал,
едва удържаш вятъра в кръвта,
ръце протягам -  да прегърна,
но днес... ще съумея да те задържа...