Old dogs, new dicks

Така се казва епизода от вторият сезон на “Сексът и градът”, който ми припомни една важна истина: Никой мъж не е перфектен и никой мъж не може да бъде променен. Е какво пък! Нека моя продължава да плакне очите си с малките и каките, никоя няма да го отрака, щото не е оборотен! Може да му се иска да е търсен и готЕн и да прави всичко тайно от мен. Това обаче ще си остане едно от многото му трудно-постижими желания! На всички мъже им играят очите, ако не очите, то в мислите си всички жени са съблечени и в обятията им, една никога не им е достатъчна, но едно е фантазия, друго е реалност! Никоя не може да му даде това, което му давам аз. Естествено, не мога да му дам всичко,но и не искам да му се раздавам докрай! Имам граници и недостатъци и се гордея с тях! Старая се толкова много да бъда светлината в тунела, да му давам най-необходимото в умерени дози, да му дам свобода на фантазиите и действията, да съм пръчката, след която тича, да бъда мис Най-Подходящата за мен СЕГА.

Живея своя собствен живот без да го включвам в бъдещето си, за сега е само опция, каквото и да правя, каквито и решения да взема, той няма да причината за тях! Минах фазата, в която сърцето ми владееше разума и ми пречеше да виждам реалността. А най-хубавото е, че едва ли може да ме нарани повече, отколкото ме нарани досега! Той е като един очукан, стар кораб, плаващ в буреносно море, изключително нестабилен и променлив, не се знае на къде ще го отвее попътния вятър и в кои скали ще се разбие, следователно не може да разчитам на него, не мога да разчитам на никой мъж! Защото мъжете са тези, които разчитат на нас! И често винят нас за техните неуспехи, изгубени са без нас!

Демотивация от любовта

Понеделник. Един добър ден да започнеш нещо ново, да осъзнаеш потенциала си, да се вдъхновиш и мотивираш. Днес осъзнах, че хората винаги са ми пречели! Живота ми е по-хубав, когато няма хора, които да ме разочароват и подвеждат и лъжат в очите. Приятелите са изключение от това правило и слава богу – са с увеличаваща се бройка, моето лично спасение от несполуките ми в любовта.

Ето например, този слънчев следобед бе поредния, в който децата от съседните блокове излизат да играят навън и да вдигат врява, а аз … съм като някоя мърмореща стара баба, която им се дразни. Просто не харесвам чуждото присъствие!

Няма лошо в това да си самотен за ден или два, да си стоиш вкъщи и да се наслаждаваш на спокойствието и домашния уют. Освен това имам приятелките си и верните си мъжки дружки, готови на всичко за мен. Имам младостта си, имам и своите шансове за успех. Не би трябвало да се притеснявам за нечие друго щастие и развитие, освен моето собствено!

Сега не му е времето за любовни депресии и разочарования! А ако е време за любовно щастие, то би трябвало да дойде без да пита и да взима любовния си данък.

• CUZ THERE’S PLENTY OF OTHER LOOSERS WAY WORSER THAN ME !!!
• ЗАЩОТО ЖИВОТЪТ Е ПРЕКРАСЕН, КОГАТО НАМЕРИШ МИР В ДУШАТА СИ !!!
• ЗАЩОТО НАЙ-ХУБАВОТО ПРЕДСТОИ !!!

Един повече от прекрасен ден

Никога не съм харесвала уикендите, особено неделите, толкова скучни и тъпи, че стават за сравнение с хора, например. Но вчерашната събота … беше един от малкото летни дни, които имах възможност да прекарам с любимото си, най-близко женско обкръжение. И понеже нямам камера или фотоапаратче, реших да пиша за тях. Това правя, когато искам някое чувство да остане за по-дълго или, ако е лошо, да изчезне по-бързо :)

Станах сутрин, направих си кафенце и закусих, после се поразкърших на приятна музика, след това се обадих тук там на 4-5 приятелки да проверя имат ли планове за днес и  дали са свободни да прекарат деня с мен. Е, оказа се, че 4/5 са! А деня беше слънчев  и идеален за ходене на море .. или басейн. И тъй като никога не съм ходила на басейн – през деня, това беше моя шанс, от който, естествено, се възползвах. След час бях точно там, където винаги съм искала да бъда – басейна на Царева Ливада, за който само бях чувала разни истории и знаех, че много мои познати ходят там.

Местността беше наистина много красива, а басейна беше част от хотел ”Куклите”. Имаше доста хора, особено мъже, но ми беше доста приятно и дори удобно да се разхождам по бански до бара. Все пак, не бях единствената. Когато съм с приятелки, много мои страхове и притеснения изчезват. Те са моя личен кураж  да правя всички неща, които минат през ума ми, без да мисля дали е редно или не. Плочките имаха пясъчен цвят, а бара приличаше на плажен бар, а и хората наоколо… Всичко наподобяваше море! Само че водния басейн бе с много по малки размери. Ако трябва да бъда точна: 25м – дължина, 12.5м - ширина, 1.5м в плитката част и 4м в дълбоката.

Останах доволна от тена и от това, колко много мъжки погледи успяхме да съберем. За да се отблагодаря на момичетата за приятното малко пътешествие, реших да ги поканя у нас, а вечерта да си направим купон. И без това съм самичка у нас и разполагам с теренче за няколко дни. Сега му бе времето! Те естествено се съгласиха, пихме кафенце и после, към 8 вечерта се събрахме пак. Пихме винце, гледахме филми, докато си лакираме ноктите. мазахме се със слънцезащитни кремове, пихме повечко вино,  разгорещихме се на приятна музика, после музиката почна да се разгорещява и.. заиграхме разни палави игрички .. На миналото женско парти, “играта” беше бутилка, а на моето женско парти (ахх само как звучи!) играта беше “познай коя, къде те докосва”, с маска за очи, която гарантира непрогледността им. После си говорихме за секс-шопове, избор на вибратори и избор на мъже. Всички мои думи и действия бяха трезвени, а палавостта ми (надявам се, че в малък процент и тяхната) си идваше отвътре. По едно време случайно в и-нет попаднахме на лесбийско порно, докато търсихме нов филм за гледане, а малко по-късно, докато го зяпахме се оказа, че не е точно лесбийски, понеже някви мъже почнаха да ги оправят и се превърна в оргия. Развратът надделя късно посред нощ в хола ми … Адът беше празен, защото ние дяволиците си направихме сБирка у нас, хи-хи!

Беше сууупер приятно изживяване. Радвам се, че не съм единствената от тях, която си призна, че гледа порно, и че често прави, каквото гледа. Набарах се на цица и ..още нещо, нацелувахме се и ..ставам все по-близка с приятелките си! Виждала съм всяка част от тях, а и те са виждали моите. Много скоро може да се стигне до там, че да си направим оргия и никой мъж не би могъл да ни спре! Защото жените имаме нещо, което само ние можем да си дадем една на друга!

Искам твойто тяло!

Обожавам всеки сантиметър от тялото ти! Всичките коли, пари и мъже да ми предложат, пак теб бих избрала! Цял живот не би ми стигнал, за да ти се налюбувам! Начина, по който ме караш да се чувствам … е нов за мен, уникален. С никой мъж не съм се чувствала така! Искам да ме пълниш с любов, искам да съм само твоя! И да ме искат всички, истината е: още искам само теб! Само ти заслужаваш любовта ми, ти си моя мъж, останалите са търтеи, обожатели, фенове и завистници! Копнея щом сутрин отворя очи, да те видя отново до мен! Сънувам как ме шибаш рано сутрин и е толкова реално… докато не се събудя и разбера, че е поредния мокър, розов сън … А тази нощ е една от многото безсънни, защото те няма в леглото ми и аз не съм в твоето :(

Неповторимо изживяване 2: женско парти

Приготовлението: купих си нов бански, ходих на фризьор и козметичка, купих една голяма бутилка бял ром на Бейлис, стегнах си една чантичка с козметични принадлежности и нощничка и се приготвих да отида на второто голямо коктейлно, женско парти в покрайнините на града. И така, яо-тунингована, бях готова да блестя сред красивите си приятелки цяла нощ

Началото: 9 часа. Момичетата ме взеха от у дома с един много сладък оранжев мини купър, който много ми приличаше на тиквена каляска за принцески иии… чувствoто на вълнение беше страхотно!

Вилата беше в кв. Боровото на 4 етажа, имаше охрана, голям гараж, басейн и страхотна градинка. Вратите в къщата бяха стъклени, което ме караше да се чувствам като сладка пастичка на витрината на френско кафене. Мебелите бяха страхотни, кетъринга също. Имаше много шезлонги идва големи батута, които за мен бяха най-хубавото нещо от партито. Гледката да видиш как в късна прохладна и ароматна на липа вечер, красиви момичета без горнища скачат яко на батут, докато прекрасните им гърди се лашкат насам-натам. Поне за мен, като една бисексуална брюнетка, това беше истински рай за окото! Коктейлите се редяха един след друг, кой след кой по-екзотичен и красив и силен! Музиката много не ми допадна понеже беше предимно чалга, но след известно време изобщо не ме бъркаше каква бе музиката. А пък и от време на време прозвучаваше някое денс парче и това смекчаваше нещата. Раздрсахме яко, особено на батута. Освен това пушихме трева в басейна и си предавахме масура от ръка на ръка, наредени в кръг. Беше тоооолкова забавно! Особено глупостите, които ръсихме напушени и леко попрекалили с коктейлите. Късно вечерта, към 2 без 5, когато съвсем се отчаяла и помислила, че слуха, че ще има стриптизьор, е само мит, се появи един синеок и висок пич в полицейска униформа, с мускули, които личаха даже и с дрехите по тялото му. Никога не бяха ми правили стриптийз! Особено професионален. А той танцуваше около всички и със всички – общо 30тина женоря, коя от коя по-хубава. А палката му беше толкова голяма! На мен ми приличаше на играчка от секс шоп, отколкото на полицейска палка, хи хи :p По-нататък вечерта партито ставаше все по-щуро и горещо и палаво, а ние все по-пияни и развеселени и много от спомените какво сме правили ми се губят и … помня само как се събудих с друг бански, който със сигурност не беше моя- поне в това бях сигурна! Главата още ме болеше, а парти настроението ми все още не беше угаснало. Повечето момичета си бяха заминали, когато се събудих,а после помогнах като съвестна приятелка на нашата домакинка, която ни зае прекрасната къща, да измием всички чаши и да вкараме всичко на място. След това ме докараха вкъщи със същата оранжева “каляска” и си взех душ, и се опитах да поспя още малко, но бях твърде развълнувана и всички опити бяха провалени. Хубавата новина е, че на 9ти заминаваме на малко пътешествие с мини-купъра до Велико Търново да гледаме премиерата на Здрач 3: Затъмнение, йееей!!! Сега осъзнах смисъла от създаването на голяма мрежа от женски приятелки!

Затъмнение…

“Аз съм точно като за теб, Бела. Би било непринудено за нас,удобно,лесно като дишането. Аз бях естествената пътека, по която животът ти щеше да поеме... - той се загледа в пространството за момент и аз изчаках. - Ако светът беше както трябва да е, ако нямаше чудовища, магия...”

“…Той е като наркотик за теб, Бела. - гласът му все още нежен, без капка критика в него.-Виждам, че вече не можеш да живееш без него. Твърде е късно. Но аз щях да съм по-здравословен за теб. Не като наркотик. Като въздуха, слънцето. - ъгълчето на устната му се завъртя в замислена полу-усмивка. - Знаеш ли, мислех си за теб по този начин. Като слънцето. Моето лично слънце. Разсейваше любезно облаците, за мен. - той въздъхна. -С облаците мога да се справя. Но не мога да се боря със затъмнението.”

“Най-лошата част... - поколебах се, и тогава оставих думите да се изсипят като порой от истини. – Най-лошото е, че видях цялото нещо – нашия цял живот. И го искам толкова много, Джейк, искам всичко това. Искам да остана точно тук и никога да не се помръдна. Искам да те обичам и да те направя щастлив. И не мога, и това ме убива. Това е като със Сам и Емили, Джейк – никога не съм имала избор. Винаги съм знаела, че нищо няма да се промени. Може би затова се борех с теб толкова много.”

(любими откъси от третата част на “Здрач” –Затъмнение)

Почти-поучително преживяване

-Преодолях го.
-Ти... си го преодолял!? Как? Кога?
Опитвах се да си спомня последния път, когато сдържаше дъха си около мен. Всичко, за което можех да се сетя, беше ужасния ми рожден ден миналия септември. Едуард сви устните си, търсейки думите.
-Живях цели 24 часа, мислейки че си мъртва, Бела. Това промени погледа ми върху много неща.
-Промени ли начина, по който мириша за теб?
-Ни най-малко. Но....имайки опита от начина, по който се чувствах , когато мислех, че съм те изгубил...Реакциите ми се промениха. Цялото ми съществуване се противи на всички действия, които биха предизвикали същата болка отново.
Не знаех какво да кажа за това.Той се усмихна на изражението ми.
-Предполагам, че може да се нарече много поучително преживяване.

откъс от “Здрач, Затъмнение”, Ст.Майър

Прибързани заключения

Той наистина ме обича! Може би аз него повече, но със сигурност не е безразличен към мен! И не е Казановата, за какъвто побързах да го помисля. Бях такова бъзливо зайче… Сега се чувствам сякаш огромен камък се освободи от плещите ми. Сърцето ми отново е здраво и довечера ще спя спокойно :))))

Толкова неща ми минаха през главата, мислех си за странните обрати в мъжката любов, но най-вече се чувствах като зарязана и свободна и се чудех как да продължа да живея.

ИСКАМ ДА МУ ПОМОГНА! Знам, че мъжете не обичат да споделят проблемите си, но той го направи. Ще ми се да съм до него, когато светът му се сгромолясва, за да поправя това, за да го върна обратно по пътеката на розовите поляни – или поне в нормалния живот!

И ще си мисля как … и ще имам едно наум, ще внимавам и ще го подкрепям повече и ще го мотивирам и вдъхновявам. Ще бъда с него, ако не тялом, то духом. И ще му стискам палци!

Защото е част от мен! Обичам го!

Момента на прозрение

       Дойдох видях и … загубих :( Искам да забравя всичко, ВСИЧКО!!! Слава богу, че се върнах там, където нищо не е изгубено – моя роден град.

Не мога да повярвам що за безсърдечно чудовище би ми отделило толкова от времето си, би ме молил да се запознае с баща ми, би ми предлагал да живеем заедно, би ме целунал за сбогом, би ме търпял тооооооооолкова дълго, само за да преспи с мен и да изчезне ???

Чудех се къде сбърках, с какво го отвратих или отблъснах от себе си … Нещата просто не се връзват .. А ако е било само за секса – тогава защо ме накара да се влюбя в него? Та аз му бях навита и преди да ми каже, че ме “обича”?! Що за болен мозък би скалъпил такава коварна схема само за да разбие нечие женско сърце? И защо би рискувал няколкото секунди време, в което да се качи на автобуса за работа, за да ме целуне за сбогом ;(

Имам предчувствието че това ще остане най-голямата загадка в живота ми. Нерешена. И ще ме човърка, тревожи и боли много силно докато сърцето ми не оздравее.

Поне вече знам в “какво” съм се влюбила. Някои героини се влюбват във вампири, други във върколаци, а други (като мен) в дяволи, които те целуват с най-предателската целувка и никога повече не ги виждаш или чуваш.

Утешавам се с поговорката “всяко зло за добро”. Имам чувството че на по-лошо занапред не мога да попадна. Вече съм в Ада, чувството е, че са ме изнасилили, използвали и сега страдам за насилника си, всякаш е умрял и вече не е в този свят. Всякаш повлича и мен в смъртта … с всяка секунда!

Боже колко ми олекна, докато писах тази публикация! Ако в началото се чувствах изгубила, сега се чувствам на бонус. Защото можеше да бъде много лошо, ако живеех под един покрив и делях тялото си години наред с мошеник и използвач, възползващ се от женските ми “обаяния”. Късметлийка съм, че разбрах истината след една нощ, прекарана с него, а не след 365. След месец или година проточване щеше да е наистина трудно да продължа. все още имам шанс да срещна истинската любов. И все повече се убеждавам, че шансът да попаднеш на нормален мъж в и-нет, да не говорим за бъдещо гадже, е по-малък от минимален.

Извода от всичките мои грешки през тези 2 години е, че трябва да излизам по-често навън и да търся само навън …

За решимостта, връзките и пропуснатите възможности

За повечето неща в живота няма подходящо време. В един момент просто трябва да действаш. Колкото по рано обаче не винаги е по-добре. Просто следваш инстинктите си, желанията си. А колебанието е нещо, което пречи и на най-готовите и решими хора да действат правилно. Това стана с моя приятел. И се опитвам да го разбера. Седя си с лице нагоре към небето и наблюдавам как капките летят към земята… Изглежда че опасенията ми наистина са верни. Той просто не е готов за мен. Материално и може би емоционално.  А казват, че когато птичката кацне на рамото, колебанието е излишно. Трябва  да направиш всичко по силите си,  за да (по)стигнеш желаното. А може би аз не правя нищо … Връзките не са толкова лесни, колкото си мислех. А би трябвало да е. Kогато двама души се харесат, какъв е смисъла да се анализират? Или колебаят? Или отлагат … Все пак живота е кратък, никой не може да ти обещае “после”. Имаме само един живот, в който да извлечем максималното от преживяванията, връзките, себе си и света.

Има един английски израз “No man is an island” (никой човек не е самотен/остров). Аз мисля, че всеки е сам, на свой остров, отделен от останалите. А близостта с другите хора се изгражда като мостове, единият строи едната половина, а другият –другата половина и се опитват да се срещнат по средата. Но понякога островите/хората са твърде далеч един от друг и рано или късно единият от двамата се предава, което е тъжно, но се случва много често. В такъв случай е най-добре да продължиш, да започнеш отначало, да се върнеш там, откъдето си почнал. Не бива да се бърза със строенето на важните неща в живота. Учението, кариерата и сериозните връзки са като стъпала, които не могат да бъдат изкачени наведнъж, без някое от тях да бъде пренебрегнато или занемарено. Умните хора знаят как да изкачват тези стъпала, без да им се налага да започват отначало. Лесно им е да намерят правилната последователност, когато знаят какво искат. Трудно е да взимаш правилните решения, когато си млад и глупав и ограничен откъм знание и опитност и не знаеш кое какво точно ти се прави, как ти се живее. Просто искаш да си щастлив. Всички искаме това. Само че понякога се разминаваме със щастието си, просто защото сме пропуснали едно от онези три стъпалца или сме го пропуснали. А понякога е необходимо просто да се спънеш, за да станеш по-внимателен и да разбереш какво пропускаш…

Надявам се моята “надежда” да осъзнае каква важна за мен, дълга и удобна за ходене на гости седмица изпуска :(