ЩЕ ми се !!!

Каква скучна вечер … За щастие деня ми не беше такъв, но все още ми се прави нещо. Никой не се сеща да пише, никой и не се обажда, затова аз ще попиша. Мечтая си… за едно голямо, сладко създание, което да стопли нощите ми. Нуждая се от разнообразие, от разходки, от внимание и компания… Фък Зимата! Искам слънце, искам жега, искам море, мъже, но … всичко, което поискам е на приливи и отливи и когато имам нужда от тях – ги няма. Нуждая се от нови емоции, от нещо неизпитано досега- това е лесно, много са нещата, които никога не съм правила или не са ми се случили (все още), но работата е в това, че извършвам нулева работа, за да изпълня желанията си, всякаш чакам някой да се появи от нищото, да ме забавлява и да ме накара да ги изпитам. Знам, че е невъзможно, просто не искам да форсирам нещата. Неизпитаното, неизживяното все някога ще го изживея

Защо нищо не е трайно, изчерпва се, свършва… Оставя перманентни следи, спомени за цял живот, но накрая свършва. Задължителен ли е края? А продължението …защо се бави толкова във времето?

Превърнала съм се в самотен и безучастен наблюдател на един все повече втиняващ се, еднообразен свят. Заседнала съм на едно място, знам ясно къде се намира то, обожавам го, там се чувствам в безопасност и имам всичко необходимо за едно и дъълго и продължително, здравословно съществуване и ми е хубаво в него, но същевременно ми се ще да избягам замалко оттам, да опитам от непознатото, да рискувам. Ще ми се да имах куража да осъществя желанията си сама, без никакви средства и без ничия помощ. Но в днешно време - възможно ли е изобщо?!

От голямата уста си патя …

Напатих са, сестро... тва, мъжете де, в днешно време - хич ги няма, Марийке... Изродиха са... промениха са... не са едновремешните кавалери, па да седнат, па да поприказват, па на ристурант да та заведат... Ми да, то и пари нямат, горкити, ама къде отиде романтиката, сестро? Глей ма ква съм хубавица, ма да ти са уплача - едвам и аз мъж си намерих... Пак добре, че сколасах, мома да не хода... за срамотийте... Та ти разправям, сестро - многу са изродиха... Тва дом, семейство, пък любов... пък романтика... бягат, сестро, като дявол от тамян бягат... Тамън да речеш да харесаш някой, па и подходящ да е, па да му кажеш с влажен поглед, че го обичаш... Чакай, сестро... от умрял писмо чакай... Ма и аз, с тая мойта голяма уста, сестро... Все са заричам да мълча, ама пусто, кат` ма бута отвътре... Ама ожених са де, сколасах, малко на мъж не улучих, ама нали има там, сестро... Да не са срамя пред хората... Хубавичък е, ма малко в акъля го няма... То и затуй така бързо са ожени... Ма късмет извадих все пак... нъли й глупавичък, па тъй си го водя, командвам си го... доволна съм, сестро... Две дечица имаме, ама хубав. Пък ти, сестро, кво такава си са изоставила... стегни са малку, савземи са, не са излагай... ми млади сме ощи... няма да съ предаваме  я!

Колко хубаво го е написала Мила Нежна. Тенк ю сестро!

И бог създал мъжа

“Скучно ми е...!" -каза Ева на Господ. "Ева, като твой създател те познавам най-добре и знам от какво имаш нужда!" -каза Господ. –" Трябва ти нещо силно физически, слабо психически, нещо егоцентрично, егоистично и самовлюбено!" Ева се усмихна и се поклони пред великия Творец. "То ще се нарича "мъж" , ще носи името Адам и за да отговаря на описанието,ще му кажем, че е създаден първи!!!"–каза Господ на Ева...

Поредната наивна грешка …

Има дни, в които се събуждаш и главата ти е празна. Т’ва е едно от най-прекрасните чувства на света! Но има и други дни, в които като че ли си мислил през цялата нощ ... просто не си успял да се изключиш, не може да дочакаш утрото от нетърпение или поради някаква причина - си твърде развълнуван. Именно такава е ситуацията при мен – този ден, тази вечер и в последните 72 часа не спирам да мисля защо повярвах, защо се хванах за пореден път, защо изобщо допуснах възможността в главата си, този път, този “мъж” да се окаже по-различен от всички останали !!!!!

Факт е, че съм безумно наивна, но вярвам, че понякога и наивните печелят от наивността си. Ще ми се да доживея до деня, в който ще опровергая тази моя теория.

Поредна нощ, пореден ден минава, а аз … съм като риба на нечия въдица. Унизително е като се гледам отстрани и боли …

боли доста …

Иска ми се час по-скоро да си възвърна предишното спокойно ежедневие, в което не ми пука, че съм сама. Мразя, когато се появи някой, разглези ме с вниманието си, кара ме да искам още и когато види колко съм “клъвнала” – изчезва, спира да звъни, спира да пише, спира да съществува … Поправка! Съществува – но като непозната и отделна личност, нямаща нищо общо с мен!

Най-лоша съм, когато ме карат да чакам !!! Също и най-тъжна, и най-немотивирана за каквото и да било. В момента съм в почти депресивно състояние и всичко ми е криво, направо не съм на себе си, няма го старото ми позитивно аз. Искам си го … липсва ми … Поредния нож в чупливата ми душа се заби. Мисля, че е време да спра с наивните си вярвания, след като не ми носят нищо добро !!!

И по дяволите – искам да знам истината, защо за пореден път останах сама, пренебрегната и незачитана :( Бях готова да го направя най-щастливия и задоволен мъж на света, но се осъзнах навреме и прогледнах – той не ме заслужава, защото не ме уважава, не изпитва нищо към мен и не смее дори да почувства! Той губи ! След време ще осъзнае какво е изпуснал … някоя вечер .. докато си разиграва коня виртуално и разбере, че като мене такава втора няма.

От голямата уста си патя, от безкрайната ми искреност, от  липсата на всякакви задръжки, от безсрамието ми – ето защо останах сама за пореден път. Но аз съм единица, не половинка. Завършена съм, не търся половинката си, търся някой завършен, единица, за да станем двама. Та нали света е за двама … безсмислено е да си сам!

Е, мъже, колкото искаш. Не е Единствения. Просто Поредния...

Истинския е някъде там … и аз наивно вярвам, че ще го срещна и опозная един ден. Продължавам живота си с високо-вдигната глава! Радвам се, че не постъпих като глупачка, че не му се раздадох. Явно започвам да пораствам, да се уча от грешките си и най-вече – да ги усещам, още преди да са се случили. Умно момиче .. обичам се – обичайте ме и вие :d

Съботни размишления

Знаете ли, учила съм математика – обичах полиндромите, симетрията, кръглите числа… За мен най-трудният сбор от числа  е 1+1, защото винаги ми изглеждат така всякаш никога не могат да се съберат!

В днешно време има много единици като мен, които живеят самостоятелно и се справят сами. Статистиките сочат, че 35,3% от българите на възраст между 20 и 29 години живеят сами и само половината от тях активно си търсят партньор. Да, статистиките ясно отчитат тенденцията все повече хора да избират самостоятелността. Според мен, хората просто не са се научили да споделят или поне – това е драмата при мен – попадам все на мъже, които не могат да споделят.

Така и не схванах цялата тази работа с женското приятелство, твърде ми е трудно да повярвам, че съществува. Някоя, с която да си говорим за мъже, учене/работа и секс и все по теми, които ни сближават, защото за нас са едно и също нещо- част от ежедневието ни, част от вълшебният ни женски свят.

Не че не ми харесва да съм с момичета, просто никога не ми е харесвало да излизам с тях, но напоследък - много често ми се налага, опитвам се, а и същевременно разнообразявам! Вероятно моят НДП е прав, като казва, че не съм попаднала на окейни мацка, но в тези времена не съм сигурна дали изобщо мога да намеря жената-приятелка, която никога няма да завижда, никога няма да се конкурира и никога няма да крие намеренията си от мен. Та дори и сестрите го правят!

Затова от години насам дружа само с мъже – и това ми даде предимството да ги опозная по-добре, научих какво искат: някои искат платена любовница, други търсят Единствената, жената, с която ще прекарат остатъка от живота си, трети търсят жена-приятелка, която могат да чукат, но всички те искат нещо повече от секс! Да поддържат връзка!

Гаджосан и объркан или млад и луд ? Чудя се какъв ли ще бъде поредния тип, на който ще попадна …

Нямам търпение да заживея в голям град – там мога да имам своите малки тайни, мога да съм напълно анонимна  и непозната, мога да се правя на която си искам, мога и да бъда себе си. Но докато един човек ме познава изцяло - и все пак ме обича, това е най-хубавото място на света и най-хубавото нещо, което може да ми се случи!

2010 …

Каква интересна година – изпитвам повече свобода и щастие от всяка друга изминала досега! Доволна съм и съм щастлива, изпълнена съм с надежди, имам цели и усещам – просто усещам, че това е годината, в която ще настъпят големи промени в безгрижния ми досега живот. Очаквам ги, желая ги, уморена съм и съм отегчена от спокойствието, което имах досега. Винаги ми е харесвало да преживявам трудните моменти, да се справям с трудностите, да се подлагам на рискове и изпитания, да оцелявам, да усещам колко труден може да бъде живота и да доказвам, че съм достатъчно силна, твърда и смела, за да оцелея в него.

 

В тази тиха, зимна, студена, януарска, лунна нощ си пожелавам да ме приемат в желаната специалност и град, пожелавам си да намеря хората, които никога няма да ми обърнат гръб, пожелавам си щастие!

Ла Томатина

Необходими “продукти”:

пушен свински бут
олио за намазване
140 тона развалени и негодни за ядене ДОМАТИ
45 000 топлес човечета
около 30-40 градусова августовска жега
и ммммного вода

Начин на приготвяне:

За арена служи Плаца дел Пуебло – градския площад. Насред него се издига няколкометров дървен стълб, предварително намазан с мазнина, на върха на който се закача пушения бут. Самият бой може да започне, едва след като някой успее да свали месото от пиедестала му.

След това, началото на битката се известява с изстрел от старинен топ и няколкото камиона, обикалящи площада, засипват доматените гладиатори с червения зеленчук. Без използване на помощни средства, доматите да се смачкват преди да се хвърлят (за да се избегнат нелепи контузии) и без късане на чуждите дрехи, освен ако не ви помолят да го направите. В настъпилия хаос всеки е сам за себе си. След точно един час краят отново се слага с топовен изстрел, сражението спира и повече домати не могат да бъдат хвърляни.

Следва почистването на “бойното поле” след доматената битка, извършващо се от пожарни камиони, които пръскат улиците с вода, осигурена от римски акведукт. Властите изглеждат по-заинтересовани да почистят града, отколкото да почистят посетителите и затова някои хора използват водите на река Буньол, за да се измият. Някои жители на града пък използват маркучи и пръскат с тях всички хора, за да ги измият.

Pour un flirt avec toi – Michel Delpech

За една среща с теб
ще направя всичко,
за една среща с теб
съм готов на всичко
само за една среща,
но С ТЕБ

За една малка разходка, в късия ден
прекаран в прегръдките ти
За едно малко пътешествие, на сутринта
между чаршафите ти

Ще зарежа всичко,
всичко що е демоде,
за една среща с теб
мога да бъда проклет.
за една открадната целувка
за една среща с теб

За една малка разходка, в късия ден,
прекаран в прегръдките ти
За едно малко пътешествие, на сутринта
между чаршафите ти

Ще се държа като любовник,
ще те милвам и лаская
За една среща с теб
ще се държа като побъркан
стига да се вкарам в леглото ти
за една среща с теб ...

За една малка разходка, в късия ден.
прекаран в прегръдките ти
За едно малко пътешествие, на сутринта
между чаршафите ти

Превод от френски: Juliette la Française

Когато Слънцето срещна Луната …

Музикален спомен от едно безгрижно лято …

Истина с аромат на море

Каил Джибран някога е написал:

Tи си причината, а твоята страст е кормилото и платното на моряшката ти душа. Ако едното от двете се счупи можеш да се носиш по течението или да спреш в средата на морето. По някаква причина, да се управляваш сам значи насила да се ограничиш и страстта, сама е пламък, който гори до саморазрушението си.