Щом ме обичаш, защо не си до мен?!

Обичал ме.. щом е така, тогава защо не е до мен?! Възмутена съм от това как хората винаги си заминават, когато най-много имаме нужда от тях :( Дали е защото си мислят, че го правят “за добро” или защото ги е страх да признаят, че в определен момент мислят повече за себе си, отколкото за нас .. накрая всички заминават, оставят ни.. Понякога се връщат, колкото да ни напомнят за съществуването си, с което всякаш слагат сол в незарасналата ни рана и правят болката по-голяма. Защо след като обичаш някого вземаш решението да си далеч от него, за да гониш и търсиш нещо друго .. Любовта е нещо много трудно за намиране в живота- имам предвид не онази баналната любов, а онази истинската, която се случва само веднъж в живота и не идва при всеки. След като почувстваш че си я намерил, защо трябва да я изоставяш в търсене на по-добро бъдеще или преследване на мечтите си.. Никое преживяно щастие няма смисъл ако не го споделиш с любовта на живота си, ако не го преживееш заедно с нея. Да, всеки неотъпкан и неизминат път ни се струва интересен и мечтан, но вървейки по него животът ти се променя, а заедно с него и ти и лесно може да забравиш кой си и откъде си тръгнал, както и целта на пътуването си – а това обезсмисля всичко. Не е нито трудно, нито невъзможно да се случи! Когато хората, пред които не се страхуваш да бъдеш себе си са на километри далеч от теб, когато ходиш по напълно непознати улици, които не ти навяват никакви спомени.. Може би заминават, защото нещо им липсва или защото само любов не им е достатъчна.. Но ако поне веднъж се обърнат назад и се огледат добре може би ще открият това което им е липсвало …

Животът-трагредия ..

И Хензел казъл на Гретел... нека да оставяме тези трохи... така че заедно да намерим своя път. Защото да го загубим може да бъде най-жестокото нещо на света.

Тази година... Аз загубих своя път. А да загубиш своя път през пътешествието е лош късмет. Но да загубиш своята причина за пътуване... Е къде къде по жестоко.

Пътешествието продължи 8 месеца. Понякога пътувах сама... Понякога имаше други които държаха волана... и ми взеха сърцето. Но когато целта бе достигната... Не бях аз тази която пристигна... Въобще не бях аз. Веднъж загубиш ли себе си имаш две възможности:

Да намериш човека който си бил преди...

или да загубиш този човек завинаги.

Защото понякога трябва да престанеш да бъдеш това което си бил. И да запомниш човека който си призван да бъдеш.Човека който си искал да бъдеш. Човека който си.

Има две трагедии в живота:-

"Първата е да загубиш копнежа на сърцето си.

Другата е да си го възвърнеш."

За да напише това Шоу вероятно е обичал най-много 2-3 пъти в живота си. Трагедии се случват. Постоянно ..Какво ще направиш, ще се откажеш? Напуснеш? Не. Сега осъзнах, че когато сърцето ти е разбито трябва да се бориш за да си сигурен, че още си жив. Защото си, и болката която изпитваш... е живота. Бъркотията и страха... са там, за да ти напомнят, че там някаде има нещо по-добро. И за това нещо си струва да се бориш.

Да, да загубиш копнежа на сърцето си е трагично. Но да си възвърнеш този копнеж... е всичко за което можеш да мечтаеш. Тази година си мечтаех за любов. Да се превърна в някой друг и да събудя сърце, което достатъчно време се е бояло да чувства. Желанието ми бе изпълнено. Ако това е трагично... дайте ми още трагедии! Защото няма да ги върна, за нищо на света.

Смисъла на самозащитата

Първо премахнаха дилърите...  после и
проститутките... после разтреляха скитниците... и... пребиха
странниците...
Оказа се че бездомниците, подхранват
съмненията и страховете ни,
не вдигнахме глас, не вдигнахме шум...
- странно е, не остана никой да забележи…
… когато дойдоха за нас.
Кои са те?

Те са хората които мразят
и определят и "изяждат’’ хората, които не се борят.
Да, аз... мога да се изсмея на това. Но... какво
да прави момичето, което не може? Кой ще се погрижи за нея?
Мълчанието кара хората да се чувстват по-силни, но истината е, че то е самозащита.. вид самозащита в момент на слабост.

Мълчанието не е решение на проблемите. Вярно е, че всеки си ги решава по свой собствен начин, но то е вид лъжа, самозащита от самия себе си.. Хората лъжат, когато ги е страх да признаят какви са и кои са, страх ги е да изрекат на глас грешките си, мълчанието-лъжа.. за пред нас и за пред хората около нас. Не е редно да лъжем хората, които обичаме.. тогава защо продължаваме да го правим? Ако кажем всичко на време, грешките и проблемите ни нямат да станат по-големи! Важно е да защитаваш собствените си идеали, да не се страхуваш да бъдеш себе си, дори когато знаеш, че дори да бъдеш себе си, рискуваш да не бъдеш подкрепен от никой.. и може би това е най-трудната част.

Есенна порция проветриви мисли 2009

Джозеф Конрад някога е написал :

Кой знае какво е истинското щастие... не клишираната дума… а истинският ужас.

Самотниците, които носят маска...

най-нещастните бездомници…

прегръщат някой спомен…

или се вкопчват в някоя илюзия.

Ето още няколко негови мисли, които ме трогнаха:

• „Да си жена е трудно най-вече затова, защото се налага да си имаш работа предимно с мъже.“
• „Авторът пише само половината от книгата; другата половина се пише от читателя.“
• „Целувката е това, което е останало от райския език.“

Cuz I’m STRONG ENOUGH.. TO LIVE WITHOUT YOU [!]

Believe – Cher

No matter how hard I try,you keep pushing me aside and I can’t break through.. there’s no talking to you! So sad that you’re leaving, takes time to believe it.. but after all is said and done – you’re going to be the lonely one O-oh..

Chorus: Do you believe in life after love? I can feel something inside me say “I really don’t thing you’re strong enough now".. (x2)

What am I suppose to do.. sit around and wait for you, no I can do that .. there’s no turning back. I need time to move on, I need love to feel strong ‘cuz I’ve had time to think it through and… maybe I’m too god for you!!! O-oh..

But I know that i’ll get through this cuz i know that i am strong!!! I don’t need you anymore, no I don’t need you anymore Oh I don’t need you anymore! I DON’T NEED you ANY MORE!!!

Friday I'm in Love {}

I don't care if monday's blue
Tuesday's grey and wednesday too
Thursday i don't care about you
It's friday i'm in love
Monday you can fall apart
Tuesday wednesday break my heart
Thursday doesn't even start
It's friday i'm in love
Saturday wait
And sunday always comes too late
But friday never hesitate...
I don't care if monday's black
Tuesday wednesday heart attack
Thursday never looking back
It's friday i'm in love
Monday you can hold your head
Tuesday wednesday stay in bed
Or thursday watch the walls instead
It's friday i'm in love
Saturday wait
And sunday always comes too late
But friday never hesitate...
Dressed up to the eyes
It's a wonderful surprise
To see your shoes and your spirits rise
Throwing out your frown
And just smiling at the sound
And as sleek as a shriek
Spinning round and round
Always take a big bite
It's such a gorgeous sight
To see you eat in the middle of the night
You can never get enough
Enough of this stuff
It's friday
I'm in love

ДЯВОЛСКО РАЗПЯТИЕ

По вените танцува самодива,
гола в пламъци се къпя...
(с косите си Дявол повивам)
и по въглените стъпвам.

Погледът – пронизващ лъч е,
палещ тръните пред мене...
(Дявол от гръдта ми суче)
нощ бездомна моят ден е.

От капналата кръв кипяща
луда страст се възкресява...
(с душата си Дяволът плаща)
с мен да бъде до забрава.

Плътта преражда се отново,
възбужда дяволския глад...
Гори! Обричам те в окови
да търсиш Рай във своя Ад.

Рогатият продаде ми душата си,
с тяло тленно в нозете ми лази...
Щом жадуваш с мен да си,

Дяволе...

Моли се... Бог да те пази!

С ДУША НА САМОДИВА

Веднъж средата на нощта през есента
край езерото ми, в моята гора
Луната мина и се спря,
заслуша се, в на моята Душа гласа.
Аз пеех тихичко, но от сърце,
и плитките разплитах с две ръце,
и славеят ми подари перце,
а пеех тихичко, и от сърце:
"Косите ми са буен водопад,
очите ми, блестящ са звездопад
Сърцето крие порив млад,
живея тайно в моя си имагинертен свят.
Ръцете ми здрависват се с простора,
а тялото обвито в страстна флора,
със птиците закачам се игриво пак на двора
със слънцето и вятъра опитвам да поспоря
Aз нося, неспокойната душа на самодива
обсебена от ярост дива,
която с пороя от мечти отново се завива
и там в нежност сладострастно се превива.”
Веднъж средата на нощта през есента
край езерото ми, в моята гора
Луната, несъзнателно запя,
песента на моята Душа

Някой ден

Някой ден при теб ще дойда
безоблачна, безвятърна и дива
и ще плисна във сърцето ти с охота
море от нежност и любов на самодива...

Някой ден ще бъда вятъра,
легнал във нозете ти гнездо,
сънен спуснал се по хълма
и заспал във теб като в легло...
Някой ден в душата ти ще плувам,
ще търся бряг във твоите очи,
ще бъда птица и с криле ще изрисувам
...себе си във твоите мечти...

Някой ден, сред планината
ручейчето щом клокочи
и щом нощта е във позлата
ти ще ми разкажеш още...
А после...
Ще те целуна с поглед - ти си Вечност,
ще те погаля с мисъл - ти си Съдба,
ще те докосна с устни - ти си Тленност,
а после завинаги във теб ще заспя!

Като самодива

Гали ме с поглед - слънчев лъч
през горския шубрак ,
покривай тялото ми
с нежността на твоя мъх ,
докосвай голата ми гръд
със пръсти - падащи листа ,
облей ме с капки влага -
свежа , утринна роса ...
Шепти ми влюбено
с гласа си - шепот на щурче ,
изпълвай порите ми
с цветен дъх и аромат ,
накарай да запее моето сърце
със птича песен литнала край нас ...
Обсипвай ме с целувки -
свежи пролетни цветя ,
изпълвай ме със горска плам ,
дари ме с ритъма на този дивен танц
и като твоя самодива ще ти се отдам ...