Радост: Имам среща с тримата ми най-добри приятели, за да се наплюскаме с пица. И.. ако не побързам да се оправя, ще закъснея. Наоколо е такава бъркотия, но това е главния признак, когато съм щастлива, щом е бъркотия – всичко е наред, подредено ли е – нещо куца. Докато препускам из стаите, мислейки си какво да облека, прекатурвам банановия шейк и по пода се плисва гъста жълта река. Нямам време да оправя това сега- бързам да изтупам останките чипс от снощните ми спираловидни къдрици и се мушвам бързо под душа, за да прогоня остатъците от вчерашния махмурлук. Излизам от блатото, в което съм превърнала банята, загърната в пухкава бяла хавлия и цопвам в банановото блато. Нямам време за сешоар, което означава, че ще излезя наавън с щръкнала конска опашка, което ми придава леко селски вид, но отново нямам време да се тревожа за това. Намъквам избелелите дънки, един розов и един гнусно-прасковен чорап, намъквам бързо кецовете и побягвам към стълбището като пътьом дефинирам местоположението на ключовете, чантата и мобилния ми.Горещия въздух навън ме лъхва и усещам как слънцето изсмуква влагата от косата ми. Улиците са почти безлюдни. Всички останали се спотайват разумно вкъщи пред телевизорите с бирата, гледайки европейското по футбол. И благодаря на щастливите си звезди за това, че не ми се налага да се разминавам с фиркани заядливи хора този път! Прекосявам опразнения училищен двор и след 5 минути пред погледа ми лъсва табелата на любимата ни пицария. Бутвам вратата и започвам да търся с поглед моите трима най-добри приятели на света…
Тъга: Сряда е. Не съм спала от няколко дни. Мозъка ми има твърде много свободно време и нищо за правене. Наоколо блести от чистота, а самотата вероятно е седнала на любимия ми писателски стол за писане, същия на който седя и сега. Останах без сили, посвещавайки голяма част от времето си на други хора, но пък осъзнах нещо важно: НИЕ жените ПРАВИМ ВСИЧКО за любимите си хора, за мъжете в живота ни – изпробваме какви ли не козметични продукти върху себе си, харчим луди пари по козметици фризьори и тн, стараем се толкова много да бъдем изящни, красиви, перфектни, забавни и неповторими, но забравяме че тези неща всъщност не ги правим за нас и се самозабравяме, забравяме какво искаме ние, от какво имаме нужда ние.. Не вярвам че мъжете очакват всеки път от нас да сме полирани и изпипани отвсякъде, защото е невъзможно, защото ‘изпипването’ си има финансова страна, която ограничава понякога. Уморително е да си жена, всякаш света очаква прекалено много от нас. Влизаме в толкова много роли – на любовницата, на майката, на приятелката винаги готова да изслуша внимателно, превръщайки се в нечие емоционално кошче, домакинята, която е сготвила, очистила и за десерт е обула черните жартиери с 12-сантиметровия ток за десерт .. Не се оплаквам че съм жена, но съвсем естествено имам нужда от почивка, за да мога отново да нося с лекота целия свят на крехките си рамене. Дори Слънцето не може да грее вечно, а се уморих да бъда нечие Слънце. Затова ще погрея известно време само заради себе си, ще си играя любимите игри, ще си пусна интимна грива до колената, ще се хиля като ненормална на някое шоу с Бени Хил, и по дяволите – няма да примирам всеки път щом телефона зацвърчи. Имам нужда да бъда сама и каквото и да правя – да го правя само за себе си !!! Това е същата ситуация, в която съм попадала преди около 2 години -http://rusizamisli.blogspot.com/2009/10/blog-post_26.html
