неделя, 27 май 2012 г.

Урок по Връзкология

Една от шегичките на природата е, че когато растем и външния ни вид става изключително важен за нас, тялото ни започва да ни играе номера. Вместо първото, любовта се оказва последното нещо, за което мислим. Физическото привличане предшества емоционалното. Няма как да надникнеш в ума на някого и да го харесаш заради него. Напротив, първо ще харесаш каквото видиш и ще позволиш на зрението да определи избора. Но едва когато излезеш с него/нея няколко пъти и разбереш какво мисли, решаваш, че това е човека, който искаш.

Дълго време го отричах, но ето че сега ми е ясно като джин с тоник – без физическо привличане не може да се стигне до любов, колкото и да се опитваш да заобичаш някой.. И на моменти си мислех, че постъпвам като кучка, че нямам право да съм придирчива и да искам нещо по–добро за себе си, но не е така. Това си е чиста биология! Устроени сме да гледаме първо външния вид и после каквото  е останало под обвивката. Така че всичко е важно! И вътре, и вън, всеки човек трябва да е достатъчно готин, достатъчно атрактивен, за да се хареса на окото, на ушите, на мозъка, на всичко.

Вярвам, че с напредването на възрастта живота ни подготвя за тежки и щастливи моменти, тренира ни, прави ни по-развити и умствено, и физически. Не бива да се драматизира много на тема възходи и падения, защото всичко е една въртележка и се повтаря периодично. Днес ти избираш, утре теб не са те избрали…

Дразни ме егоизма, безотговорността и непукизма в днешните мъже и за съжаление наблюдавам/ усещам тези качества в почти всеки, който срещна. Това са черти от характера, които не ми позволяват да се почувствам в безопасност, да бъда сигурна, да хлътна по някой, и да имам доверие в мъжа до себе си. Когато не се чувствам защитена, в безопасност, този мъж просто губи респект и ми липсва всякакво желание да продължа контакт с него. И това си е закон при мен – всеки, който не успее да ме опази от себе си, от външния свят, по моите представи изобщо не е мъж и изгубва правото да ме познава завинаги! Не че искам Супермен! Просто някой, които ще постъпи правилно, без да избързва, защото съм свястна жена и заслужавам да ме третират с много уважение! Без непрекъснато да бъда поставяна в позиция, в която трябва да менажирам ситуацията, да взема сама решението дали това, което се случва е погрешно или не!

вторник, 1 май 2012 г.

О’ди стрижи калинки !

Вече съм свободна жена! Зарязах Филип (и то по телефона!), което доста ми помогна да разбера защо се изхвърля човек като вчерашно ядене от живота ти, като непотребна вещ.

Филип беше друга история. Беше твърде голям за мен (29 !!!), твърде обичлив и някак се задушавах в тази, макар и кратка връзка. И колкото повече се виждахме, толкова по-ясно осъзнавах, че наистина не изпитвам нищо към него + факта, че нямаме нищо общо. Та той е роден през 80тте, по дяволите! За него абсентът е нещо което се прави от кактуси, а инуитите са определени хора, които идват от определена част на Африка. Изразът “Оди стрижи калинки” нищо не му говори! През целия си живот не е ял десертче “Марс” или “Сникърс”. Освен това чете като първолак и не знае английски. Е как да прекарам остатъка от живота си (или поне малка част!) с такъв човек! Да, вярно, личеше си че е влюбен в мен и може да обича истински, но се оказа, че това съвсем не ми е достатъчно, защото беше някак твърде лесно, аз бях мъжа във връзката, аз я създадох и аз я унищожих! Не е лесно да правиш всичко сам, а когато си в партньорство с мъж, очакваш от него и той да те изненадва и да прави разни неща за теб, а не само да мълчи и да иска.

Сега съм сама (но не и самотна!), все още тая някакви остатъчни чувства към Г-н-Все-Още-Влюбен-В-Бившата (които всячески се старая да избутам!), но пък винаги съм щастлива да опукам парите си. Сега нямам интернет и всяка вечер ходя по центъра с Тошко на лов за отворени мрежи. Тротоарите около всяко заведение, край което минавам последните няколко вечери са пълни с млади пичове по къси гащета, които молят да бъдат свалени (тооолкова секси!). Мечтая си да се превърна в онзи вид мацки в къси ефектни роклички по тялото под ръка с добре-скроен градски пич, от който полъхва ухание на скъп афтършейв и свежо изпрана риза. Въздухът е пропит с аромата на сексуалното обещание и ми се допива бира. Навсякъде са нацъфтели растения и са разлистени дървета и докато ходя по алеите,  разминавайки се с мъжете осъзнавам, че съм много ама много нервна и нямам представа защо. Не е възможно да си падам по С.  Г-н Интимен Пиърсинг и работата ми са ми напълно достатъчни. Но наистина нямам време да забърша трети ! Трябва да се погрижа за себе си и да осъзная какво се случва в сърцето и в главата ми …