Когато времената са трудни, много жени и мъже започват да си мислят как биха могли да улеснят живота си без да се съобразяват с шефове или взискателните си половинки. Тогава преосмисляме приоритетите си и правим резки, значитрелни промени в досегашният си живот. Това се случи и с мен ….
Тъкмо понатрупах няколко тухлички в основите на самостоятелния си, студентски живот в големия град и разбрах , че живота ми не е съвсем самостоятелен, щом баща ми ме издържа и че големият град съвсем не е за скромна особа като моята. А моят модел на подражание - жената – кариерист, облечена във власт, воюваща наравно с мъжете, се оказа абсолютно демоде, нещо много изтъркано и … честно-казано, всеки би предпочел хармоничният живот пред кариерата, нали?
Всичко започна на 2.01.2011, когато осъзнах, че наистина се нуждая от работа. И първото място, където потърсих, естествено бе интернет. Баща ми винаги е казвал че: “В интернет има абсолютно всичко…” И се оказа прав. Исках работа, в която да влагам страст, енергията си, много от свободното си време, работа, в която да не треперя всеки ден ама ще ме съкратят ли, няма ли да ме съкратят, работа, в която да не съм просто някакво зъбно колело на индустрията. Но все още, идеята, че лесно бих могла да бъда заменена във всеки един момент, ме ужасява. И всеки път, когато видя, че някоя от колежките има повече работа от мен, ме обзема лека завист и започвам да си мисля, че не съм достатъчно-добра в работата си и че не ставам за нищо. Не се гордея с това, просто имах нужда да го споделя.
И просто ей така, след 9.01 резкият завой в живота ми беше взет и оттогава живота ми е по-хармоничен, независим, стабилен, но и леко еднообразен понякога … затова отвреме-навреме си хващам раницата и отивам някъде надалеч сама, при някой, който ще ме накара да забравя за работа и да ми напомни, че парите не могат да заменят хубавото спане, ядене и секс.
