вторник, 27 юли 2010 г.

Време и наказание

„Аз съм това утре, или този бъдещ ден, който съм създал днес. Аз съм това днес, което съм създал вчера, или някой минал ден“, Джеймс Джойс"

Наказание –издържано! Приета съм. Не съм сигурна дали трудното мина или трудното предстои. Скачам от щастие. Не ми пука колко ще е трудно! Аз съм достатъчно упорита. А сърцето ми е изключително издръжлив и здрав мускул. Тренирано! Хубавото тепърва предстои, а трудното е като горчивото  - не може без сладкото. Ако всичко е в умерени дози, няма да имам проблеми :)))

понеделник, 26 юли 2010 г.

Много мина, малко остана

След като наказанието ми (безкрайното чакане да разбера ще стана ли студентка) изтича след 18 часа или 1080 минути, имам чувството, че дори и да не стане, дори и да стане, не губя нищо. В момента в който една врата се затвори, някъде се отваря прозорец. Или обратното: В момента в който една врата се отвори, някъде се затваря прозорец. Без значение прозорец или врата, по трудния или по лесния начин, все някога, ще постигна това, което искам! Напълно убедена съм в това! Защото нищо не може да ме пречупи, когато имам цели! Нито дори времето! Най-трудното мина, оттук нататък започва едно ново броене …

петък, 23 юли 2010 г.

Old dogs, new dicks

Така се казва епизода от вторият сезон на “Сексът и градът”, който ми припомни една важна истина: Никой мъж не е перфектен и никой мъж не може да бъде променен. Е какво пък! Нека моя продължава да плакне очите си с малките и каките, никоя няма да го отрака, щото не е оборотен! Може да му се иска да е търсен и готЕн и да прави всичко тайно от мен. Това обаче ще си остане едно от многото му трудно-постижими желания! На всички мъже им играят очите, ако не очите, то в мислите си всички жени са съблечени и в обятията им, една никога не им е достатъчна, но едно е фантазия, друго е реалност! Никоя не може да му даде това, което му давам аз. Естествено, не мога да му дам всичко,но и не искам да му се velde_a раздавам докрай! Имам граници и недостатъци и се гордея с тях! Старая се толкова много да бъда светлината в тунела, да му давам най-необходимото в умерени дози, да му дам свобода на фантазиите и действията, да съм пръчката, след която тича, да бъда мис Най-Подходящата за мен СЕГА.

Живея своя собствен живот без да го включвам в бъдещето си, за сега е само опция, каквото и да правя, каквито и решения да взема, той няма да причината за тях! Минах фазата, в която сърцето ми владееше разума и ми пречеше да виждам реалността. А най-хубавото е, че едва ли може да ме нарани повече, отколкото ме нарани досега! Той е като един очукан, стар кораб, плаващ в буреносно море, изключително нестабилен и променлив, не се знае на къде ще го отвее попътния вятър и в кои скали ще се разбие, следователно не може да разчитам на него, не мога да разчитам на никой мъж! Защото мъжете са тези, които разчитат на нас! И често винят нас за техните неуспехи, изгубени са без нас!

понеделник, 19 юли 2010 г.

Демотивация от любовта

Понеделник. Един добър ден да започнеш нещо ново, да осъзнаеш потенциала си, да се вдъхновиш и мотивираш. Днес осъзнах, че хората винаги са ми пречели! Живота ми е по-хубав, когато няма хора, които да ме разочароват и подвеждат и лъжат в очите. Приятелите са изключение от това правило и слава богу – са с увеличаваща се бройка, моето лично спасение от несполуките ми в любовта.

Ето например, този слънчев следобед бе поредния, в който децата от съседните блокове излизат да играят навън и да вдигат врява, а аз … съм като някоя мърмореща стара баба, която им се дразни. Просто не харесвам чуждото присъствие!

Няма лошо в това да си самотен за ден или два, да си стоиш вкъщи и да се наслаждаваш на спокойствието и домашния уют. Освен това имам приятелките си и верните си мъжки дружки, готови на всичко за мен. Имам младостта си, имам и своите шансове за успех. Не би трябвало да се притеснявам за нечие друго щастие и развитие, освен моето собствено!

Сега не му е времето за любовни депресии и разочарования! А ако е време за любовно щастие, то би трябвало да дойде без да пита и да взима любовния си данък.

  • CUZ THERE’S PLENTY OF OTHER LOOSERS WAY WORSER THAN ME !!!
  • ЗАЩОТО ЖИВОТЪТ Е ПРЕКРАСЕН, КОГАТО НАМЕРИШ МИР В ДУШАТА СИ !!!
  • ЗАЩОТО НАЙ-ХУБАВОТО ПРЕДСТОИ !!!

неделя, 18 юли 2010 г.

Един повече от прекрасен ден

Никога не съм харесвала уикендите, особено неделите, толкова скучни и тъпи, че стават за сравнение с хора, например. Но вчерашната събота … беше един от малкото летни дни, които имах възможност да прекарам с любимото си, най-близко женско обкръжение. И понеже нямам камера или фотоапаратче, реших да пиша за тях. Това правя, когато искам някое чувство да остане за по-дълго или, ако е лошо, да изчезне по-бързо :)

Станах сутрин, направих си кафенце и закусих, после се поразкърших на приятна музика, след това се обадих тук там на 4-5 приятелки да проверя имат ли планове за днес и  дали са свободни да прекарат деня с мен. Е, оказа се, че 4/5 са! А деня беше слънчев  и идеален за ходене на море .. или басейн. И тъй като никога не съм ходила на басейн – през деня, това беше моя шанс, от който, естествено, се възползвах. След час бях точно там, където винаги съм искала да бъда – басейна на Царева Ливада, за който само бях чувала разни истории и знаех, че много мои познати ходят там.

Местността беше наистина много красива, а басейна беше част от хотел ”Куклите”. Имаше доста хора, особено мъже, но ми беше доста приятно и дори удобно да се разхождам по бански до бара. Все пак, не бях единствената. Когато съм с приятелки, много мои страхове и притеснения изчезват. Те са моя личен кураж  да правя всички неща, които минат през ума ми, без да мисля дали е редно или не. Плочките имаха пясъчен цвят, а бара приличаше на плажен бар, а и хората наоколо… Всичко наподобяваше море! Само че водния басейн бе с много по малки размери. Ако трябва да бъда точна: 25м – дължина, 12.5м - ширина, 1.5м в плитката част и 4м в дълбоката.

image

Останах доволна от тена и от това, колко много мъжки погледи успяхме да съберем. За да се отблагодаря на момичетата за приятното малко пътешествие, реших да ги поканя у нас, а вечерта да си направим купон. И без това съм самичка у нас и разполагам с теренче за няколко дни. Сега му бе времето! Те естествено се съгласиха, пихме кафенце и после, към 8 вечерта се събрахме пак. Пихме винце, гледахме филми, докато си лакираме ноктите. мазахме се със слънцезащитни кремове, пихме повечко вино,  разгорещихме се на приятна музика, после музиката почна да се разгорещява и.. заиграхме разни палави игрички .. На миналото женско парти, “играта” беше бутилка, а на моето женско парти (ахх само как звучи!) играта беше “познай коя, къде те докосва”, с маска за очи, която гарантира непрогледността им. После си говорихме за секс-шопове, избор на вибратори и избор на мъже. Всички мои думи и действия бяха трезвени, а палавостта ми (надявам се, че в малък процент и тяхната) си идваше отвътре. По едно време случайно в и-нет попаднахме на лесбийско порно, докато търсихме нов филм за гледане, а малко по-късно, докато го зяпахме се оказа, че не е точно лесбийски, понеже някви мъже почнаха да ги оправят и се превърна в оргия. Развратът надделя късно посред нощ в хола ми … Адът беше празен, защото ние дяволиците си направихме сБирка у нас, хи-хи!

Беше сууупер приятно изживяване. Радвам се, че не съм единствената от тях, която си призна, че гледа порно, и че често прави, каквото гледа. Набарах се на цица и ..още нещо, нацелувахме се и ..ставам все по-близка с приятелките си! Виждала съм всяка част от тях, а и те са виждали моите. Много скоро може да се стигне до там, че да си направим оргия и никой мъж не би могъл да ни спре! Защото жените имаме нещо, което само ние можем да си дадем една на друга!

сряда, 14 юли 2010 г.

Искам твойто тяло!

Обожавам всеки сантиметър от тялото ти! Всичките коли, пари и мъже да ми предложат, пак теб бих избрала! Цял живот не би ми стигнал, за да ти се налюбувам! Начина, по който ме караш да се чувствам … е нов за мен, уникален. С никой мъж не съм се чувствала така! Искам да ме пълниш с любов, искам да съм само твоя! И да ме искат всички, истината е: още искам само теб! Само ти заслужаваш любовта ми, ти си моя мъж, останалите са търтеи, обожатели, фенове и завистници! Копнея щом сутрин отворя очи, да те видя отново до мен! Сънувам как ме шибаш рано сутрин и е толкова реално… докато не се събудя и разбера, че е поредния мокър, розов сън … А тази нощ е една от многото безсънни, защото те няма в леглото ми и аз не съм в твоето :(

понеделник, 5 юли 2010 г.

Неповторимо изживяване 2: женско парти

Приготовлението: купих си нов бански, ходих на фризьор и козметичка, купих една голяма бутилка бял ром на Бейлис, стегнах си една чантичка с козметични принадлежности и нощничка и се приготвих да отида на второто голямо коктейлно, женско парти в покрайнините на града. И така, яо-тунингована, бях готова да блестя сред красивите си приятелки цяла нощ

Началото: 9 часа. Момичетата ме взеха от у дома с един много сладък оранжев мини купър, който много ми приличаше на тиквена каляска за принцески иии… чувствoто на вълнение беше страхотно!

Вилата беше в кв. Боровото на 4 етажа, имаше охрана, голям гараж, басейн и страхотна градинка. Вратите в къщата бяха стъклени, което ме караше да се чувствам като сладка пастичка на витрината на френско кафене. Мебелите бяха страхотни, кетъринга също. Имаше много шезлонги идва големи батута, които за мен бяха най-хубавото нещо от партито. Гледката да видиш как в късна прохладна и ароматна на липа вечер, красиви момичета без горнища скачат яко на батут, докато прекрасните им гърди се лашкат насам-натам. Поне за мен, като една бисексуална брюнетка, това беше истински рай за окото! Коктейлите се редяха един след друг, кой след кой по-екзотичен и красив и силен! Музиката много не ми допадна понеже беше предимно чалга, но след известно време изобщо не ме бъркаше каква бе музиката. А пък и от време на време прозвучаваше някое денс парче и това смекчаваше нещата. Раздрсахме яко, особено на батута. Освен това пушихме трева в басейна и си предавахме масура от ръка на ръка, наредени в кръг. Беше тоооолкова забавно! Особено глупостите, които ръсихме напушени и леко попрекалили с коктейлите. Късно вечерта, към 2 без 5, когато съвсем се отчаяла и помислила, че слуха, че ще има стриптизьор, е само мит, се появи един синеок и висок пич в полицейска униформа, с мускули, които личаха даже и с дрехите по тялото му. Никога не бяха ми правили стриптийз! Особено професионален. А той танцуваше около всички и със всички – общо 30тина женоря, коя от коя по-хубава. А палката му беше толкова голяма! На мен ми приличаше на играчка от секс шоп, отколкото на полицейска палка, хи хи :p По-нататък вечерта партито ставаше все по-щуро и горещо и палаво, а ние все по-пияни и развеселени и много от спомените какво сме правили ми се губят и … помня само как се събудих с друг бански, който със сигурност не беше моя- поне в това бях сигурна! Главата още ме болеше, а парти настроението ми все още не беше угаснало. Повечето момичета си бяха заминали, когато се събудих,а после помогнах като съвестна приятелка на нашата домакинка, която ни зае прекрасната къща, да измием всички чаши и да вкараме всичко на място. След това ме докараха вкъщи със същата оранжева “каляска” и си взех душ, и се опитах да поспя още малко, но бях твърде развълнувана и всички опити бяха провалени. Хубавата новина е, че на 9ти заминаваме на малко пътешествие с мини-купъра до Велико Търново да гледаме премиерата на Здрач 3: Затъмнение, йееей!!! Сега осъзнах смисъла от създаването на голяма мрежа от женски приятелки!