Затъмнение…

“Аз съм точно като за теб, Бела. Би било непринудено за нас,удобно,лесно като дишането. Аз бях естествената пътека, по която животът ти щеше да поеме... - той се загледа в пространството за момент и аз изчаках. - Ако светът беше както трябва да е, ако нямаше чудовища, магия...”

“…Той е като наркотик за теб, Бела. - гласът му все още нежен, без капка критика в него.-Виждам, че вече не можеш да живееш без него. Твърде е късно. Но аз щях да съм по-здравословен за теб. Не като наркотик. Като въздуха, слънцето. - ъгълчето на устната му се завъртя в замислена полу-усмивка. - Знаеш ли, мислех си за теб по този начин. Като слънцето. Моето лично слънце. Разсейваше любезно облаците, за мен. - той въздъхна. -С облаците мога да се справя. Но не мога да се боря със затъмнението.”

“Най-лошата част... - поколебах се, и тогава оставих думите да се изсипят като порой от истини. – Най-лошото е, че видях цялото нещо – нашия цял живот. И го искам толкова много, Джейк, искам всичко това. Искам да остана точно тук и никога да не се помръдна. Искам да те обичам и да те направя щастлив. И не мога, и това ме убива. Това е като със Сам и Емили, Джейк – никога не съм имала избор. Винаги съм знаела, че нищо няма да се промени. Може би затова се борех с теб толкова много.”

(любими откъси от третата част на “Здрач” –Затъмнение)

Почти-поучително преживяване

-Преодолях го.
-Ти... си го преодолял!? Как? Кога?
Опитвах се да си спомня последния път, когато сдържаше дъха си около мен. Всичко, за което можех да се сетя, беше ужасния ми рожден ден миналия септември. Едуард сви устните си, търсейки думите.
-Живях цели 24 часа, мислейки че си мъртва, Бела. Това промени погледа ми върху много неща.
-Промени ли начина, по който мириша за теб?
-Ни най-малко. Но....имайки опита от начина, по който се чувствах , когато мислех, че съм те изгубил...Реакциите ми се промениха. Цялото ми съществуване се противи на всички действия, които биха предизвикали същата болка отново.
Не знаех какво да кажа за това.Той се усмихна на изражението ми.
-Предполагам, че може да се нарече много поучително преживяване.

откъс от “Здрач, Затъмнение”, Ст.Майър

Прибързани заключения

Той наистина ме обича! Може би аз него повече, но със сигурност не е безразличен към мен! И не е Казановата, за какъвто побързах да го помисля. Бях такова бъзливо зайче… Сега се чувствам сякаш огромен камък се освободи от плещите ми. Сърцето ми отново е здраво и довечера ще спя спокойно :))))

Толкова неща ми минаха през главата, мислех си за странните обрати в мъжката любов, но най-вече се чувствах като зарязана и свободна и се чудех как да продължа да живея.

ИСКАМ ДА МУ ПОМОГНА! Знам, че мъжете не обичат да споделят проблемите си, но той го направи. Ще ми се да съм до него, когато светът му се сгромолясва, за да поправя това, за да го върна обратно по пътеката на розовите поляни – или поне в нормалния живот!

И ще си мисля как … и ще имам едно наум, ще внимавам и ще го подкрепям повече и ще го мотивирам и вдъхновявам. Ще бъда с него, ако не тялом, то духом. И ще му стискам палци!

Защото е част от мен! Обичам го!

Момента на прозрение

       Дойдох видях и … загубих :( Искам да забравя всичко, ВСИЧКО!!! Слава богу, че се върнах там, където нищо не е изгубено – моя роден град.

Не мога да повярвам що за безсърдечно чудовище би ми отделило толкова от времето си, би ме молил да се запознае с баща ми, би ми предлагал да живеем заедно, би ме целунал за сбогом, би ме търпял тооооооооолкова дълго, само за да преспи с мен и да изчезне ???

Чудех се къде сбърках, с какво го отвратих или отблъснах от себе си … Нещата просто не се връзват .. А ако е било само за секса – тогава защо ме накара да се влюбя в него? Та аз му бях навита и преди да ми каже, че ме “обича”?! Що за болен мозък би скалъпил такава коварна схема само за да разбие нечие женско сърце? И защо би рискувал няколкото секунди време, в което да се качи на автобуса за работа, за да ме целуне за сбогом ;(

Имам предчувствието че това ще остане най-голямата загадка в живота ми. Нерешена. И ще ме човърка, тревожи и боли много силно докато сърцето ми не оздравее.

Поне вече знам в “какво” съм се влюбила. Някои героини се влюбват във вампири, други във върколаци, а други (като мен) в дяволи, които те целуват с най-предателската целувка и никога повече не ги виждаш или чуваш.

Утешавам се с поговорката “всяко зло за добро”. Имам чувството че на по-лошо занапред не мога да попадна. Вече съм в Ада, чувството е, че са ме изнасилили, използвали и сега страдам за насилника си, всякаш е умрял и вече не е в този свят. Всякаш повлича и мен в смъртта … с всяка секунда!

Боже колко ми олекна, докато писах тази публикация! Ако в началото се чувствах изгубила, сега се чувствам на бонус. Защото можеше да бъде много лошо, ако живеех под един покрив и делях тялото си години наред с мошеник и използвач, възползващ се от женските ми “обаяния”. Късметлийка съм, че разбрах истината след една нощ, прекарана с него, а не след 365. След месец или година проточване щеше да е наистина трудно да продължа. все още имам шанс да срещна истинската любов. И все повече се убеждавам, че шансът да попаднеш на нормален мъж в и-нет, да не говорим за бъдещо гадже, е по-малък от минимален.

Извода от всичките мои грешки през тези 2 години е, че трябва да излизам по-често навън и да търся само навън …

За решимостта, връзките и пропуснатите възможности

За повечето неща в живота няма подходящо време. В един момент просто трябва да действаш. Колкото по рано обаче не винаги е по-добре. Просто следваш инстинктите си, желанията си. А колебанието е нещо, което пречи и на най-готовите и решими хора да действат правилно. Това стана с моя приятел. И се опитвам да го разбера. Седя си с лице нагоре към небето и наблюдавам как капките летят към земята… Изглежда че опасенията ми наистина са верни. Той просто не е готов за мен. Материално и може би емоционално.  А казват, че когато птичката кацне на рамото, колебанието е излишно. Трябва  да направиш всичко по силите си,  за да (по)стигнеш желаното. А може би аз не правя нищо … Връзките не са толкова лесни, колкото си мислех. А би трябвало да е. Kогато двама души се харесат, какъв е смисъла да се анализират? Или колебаят? Или отлагат … Все пак живота е кратък, никой не може да ти обещае “после”. Имаме само един живот, в който да извлечем максималното от преживяванията, връзките, себе си и света.

Има един английски израз “No man is an island” (никой човек не е самотен/остров). Аз мисля, че всеки е сам, на свой остров, отделен от останалите. А близостта с другите хора се изгражда като мостове, единият строи едната половина, а другият –другата половина и се опитват да се срещнат по средата. Но понякога островите/хората са твърде далеч един от друг и рано или късно единият от двамата се предава, което е тъжно, но се случва много често. В такъв случай е най-добре да продължиш, да започнеш отначало, да се върнеш там, откъдето си почнал. Не бива да се бърза със строенето на важните неща в живота. Учението, кариерата и сериозните връзки са като стъпала, които не могат да бъдат изкачени наведнъж, без някое от тях да бъде пренебрегнато или занемарено. Умните хора знаят как да изкачват тези стъпала, без да им се налага да започват отначало. Лесно им е да намерят правилната последователност, когато знаят какво искат. Трудно е да взимаш правилните решения, когато си млад и глупав и ограничен откъм знание и опитност и не знаеш кое какво точно ти се прави, как ти се живее. Просто искаш да си щастлив. Всички искаме това. Само че понякога се разминаваме със щастието си, просто защото сме пропуснали едно от онези три стъпалца или сме го пропуснали. А понякога е необходимо просто да се спънеш, за да станеш по-внимателен и да разбереш какво пропускаш…

Надявам се моята “надежда” да осъзнае каква важна за мен, дълга и удобна за ходене на гости седмица изпуска :(