Friday I'm in Love {}

I don't care if monday's blue
Tuesday's grey and wednesday too
Thursday i don't care about you
It's friday i'm in love
Monday you can fall apart
Tuesday wednesday break my heart
Thursday doesn't even start
It's friday i'm in love
Saturday wait
And sunday always comes too late
But friday never hesitate...
I don't care if monday's black
Tuesday wednesday heart attack
Thursday never looking back
It's friday i'm in love
Monday you can hold your head
Tuesday wednesday stay in bed
Or thursday watch the walls instead
It's friday i'm in love
Saturday wait
And sunday always comes too late
But friday never hesitate...
Dressed up to the eyes
It's a wonderful surprise
To see your shoes and your spirits rise
Throwing out your frown
And just smiling at the sound
And as sleek as a shriek
Spinning round and round
Always take a big bite
It's such a gorgeous sight
To see you eat in the middle of the night
You can never get enough
Enough of this stuff
It's friday
I'm in love

ДЯВОЛСКО РАЗПЯТИЕ

По вените танцува самодива,
гола в пламъци се къпя...
(с косите си Дявол повивам)
и по въглените стъпвам.

Погледът – пронизващ лъч е,
палещ тръните пред мене...
(Дявол от гръдта ми суче)
нощ бездомна моят ден е.

От капналата кръв кипяща
луда страст се възкресява...
(с душата си Дяволът плаща)
с мен да бъде до забрава.

Плътта преражда се отново,
възбужда дяволския глад...
Гори! Обричам те в окови
да търсиш Рай във своя Ад.

Рогатият продаде ми душата си,
с тяло тленно в нозете ми лази...
Щом жадуваш с мен да си,

Дяволе...

Моли се... Бог да те пази!

С ДУША НА САМОДИВА

Веднъж средата на нощта през есента
край езерото ми, в моята гора
Луната мина и се спря,
заслуша се, в на моята Душа гласа.
Аз пеех тихичко, но от сърце,
и плитките разплитах с две ръце,
и славеят ми подари перце,
а пеех тихичко, и от сърце:
"Косите ми са буен водопад,
очите ми, блестящ са звездопад
Сърцето крие порив млад,
живея тайно в моя си имагинертен свят.
Ръцете ми здрависват се с простора,
а тялото обвито в страстна флора,
със птиците закачам се игриво пак на двора
със слънцето и вятъра опитвам да поспоря
Aз нося, неспокойната душа на самодива
обсебена от ярост дива,
която с пороя от мечти отново се завива
и там в нежност сладострастно се превива.”
Веднъж средата на нощта през есента
край езерото ми, в моята гора
Луната, несъзнателно запя,
песента на моята Душа

Някой ден

Някой ден при теб ще дойда
безоблачна, безвятърна и дива
и ще плисна във сърцето ти с охота
море от нежност и любов на самодива...

Някой ден ще бъда вятъра,
легнал във нозете ти гнездо,
сънен спуснал се по хълма
и заспал във теб като в легло...
Някой ден в душата ти ще плувам,
ще търся бряг във твоите очи,
ще бъда птица и с криле ще изрисувам
...себе си във твоите мечти...

Някой ден, сред планината
ручейчето щом клокочи
и щом нощта е във позлата
ти ще ми разкажеш още...
А после...
Ще те целуна с поглед - ти си Вечност,
ще те погаля с мисъл - ти си Съдба,
ще те докосна с устни - ти си Тленност,
а после завинаги във теб ще заспя!

Като самодива

Гали ме с поглед - слънчев лъч
през горския шубрак ,
покривай тялото ми
с нежността на твоя мъх ,
докосвай голата ми гръд
със пръсти - падащи листа ,
облей ме с капки влага -
свежа , утринна роса ...
Шепти ми влюбено
с гласа си - шепот на щурче ,
изпълвай порите ми
с цветен дъх и аромат ,
накарай да запее моето сърце
със птича песен литнала край нас ...
Обсипвай ме с целувки -
свежи пролетни цветя ,
изпълвай ме със горска плам ,
дари ме с ритъма на този дивен танц
и като твоя самодива ще ти се отдам ...