неделя сутрин, размазано черно
спомени за преглъщане
шоколад с ниски температури
пропускам си спирките
не стигам ..
ако правилната дума
е Достатъчно
то направи ми дъжд
такъв дето да напои
небето
и пресъхналите звезди
невидимото присъствие
е само осезателно добро усещане
а ти си капка
стичаща сe по стена
от мен
на равни интервали
спящи думи
съчетани подходящо
по цвят и размер
остави ме да прочета
очите ти в дъжда
после ако искаш можеш да си тръгнеш
в последния звук
обичам те!
Ще падне мрак. Ще завали.
И мълния дори ще блесне.
Ще бъда цялa. И живa. А ти?
Далеч от мене. В неизвестност.
И само този тъжен стих
за теб, ръждиво ще напомня.
Отдавна вече не боли.
Ръцете ми не са сиротни.
Сега прегръщам самота
и сякаш в нея съм се влюбилa.
Аз свикнах много да мълча
и в тишината своя да се губя.
Все още полупразното легло
в кошмарите си ме приспива.
Не те сънувам. Знам защо -
кошмарите не са красиви.
Ти беше. Като цялата земя
разпукала се, в китната си пролет.
С онези жеравни ята,
с тревиците, едва наболи...
Отдавна беше. В друг сезон.
Сега навън настъпва есен.
Сега тъмнее небосклон
и пее тъжната си песен.
Ще падне мрак. Ще завали.
Земята кално ще притихне.
Ще бъда цялa. И живa. Дали?
I βез тебe животът има смисъл!
Тъй тръгваш... както и дошъл си...
Ти имаш вятър във кръвта,
ръце протягам - да те върна...
Но не мога да те задържа...
Номад... проклятие дали е
да бродиш в пустошта навред,
без брод пътеки да откриеш,
а аз да съм... обичаща, без теб...
Зове те жаркото пустинно слънце,
влекат те непознати светове,
но знай - посях аз малко зрънце,
любов във вените, сред ветрове...
Пристигаш... както си и тръгнал,
едва удържаш вятъра в кръвта,
ръце протягам - да прегърна,
но днес... ще съумея да те задържа...
Стоиш пред мене и потъвам,
във хитрите ти и малки очи,
от тебе поглед не откъсвам,
не сваляш взор от мен и ти.
Не ми е лесно тъй да те обичам,
но остави ме, да те галя със душа,
да въздишам, и да плача скришом,
опиянена, в твойта мъжка красота.
Обожавам те, и знаеш всичко,
което мисля аз във този миг,
остави ме, мълчаливо да обичам...
И само мисълта във мене да крещи.
Остави ме, искам да потъвам,
в очите ти - бездънното море,
да пия аз горчиво, и до дъно,
да моля, още, мъничко поне...
Позволи, да ти се налюбувам,
да изкопирам всяка мъничка черта,
а после в нощите да те сънувам,
потъвайки отново в твойта красота.
Бъди до мен, това от тебе искам,
с очи да ме изпиваш, както досега,
остави ме, мълчаливо тебе да обичам,
да бъда твоя и неповторима във света...
Ела, денят е мъртъв и студен.
В таз лунна нощ, с разпусната коса,
приведена над теб,
ще дъхам в твоето "лице",
ще сгрея изстиналото ти сърце -
в таз лунна нощ, под звездни небеса...
"Събуждаме се и виждаме как белите пръсти на развиделяването малко по малко се промъкват в спалнята, и ни се струва, че завесите леко се полюшват от докосването им. Причудливи черни сенки безшумно пропълзяват в ъглите на стаята, за да се скрият там за малко. А отвъд прозореца, сред листата птиците вече започват да чуруликат, от улицата се чуват стъпките на отиващите на работа хора, а понякога и въздишките и виенето на вятъра, идващ от хълма и едва чуто бродещ около още спящата къща - сякаш се бои да не събуди нейните обитатели, макар да се е появил точно за да изгони съня от тъмно-виолетовите му дълбини. Една след друга се вдигат полупрозрачните като воали завеси на сумрака. Обкръжаващите ни предмети бавно придобиват обичайните си форми и цветове и в нашите очи развиделяването връща на видимия свят предишния облик, изкривен от нощната тъма. Призрачните огледала отново започват да живеят своя отразен живот. Угасените свещи стоят на това място, където сме ги оставили снощи, а до тях - книгата, която сме чели преди да заспим, или увяхналото цвете, което сме закачили на ревера си, или писмото, което се боим да прочетем или прочитаме твърде често. Струва ни се, че от вчера нищо не се е променило."
из "Портретът на Дориан Грей", Оскар Уайлд
Щом затворя очи, мигом всичко се скрива-
избелелите дни се насищат със цвят.
Досега беше всичко в душата ми сиво,
а виж как се роди един пъстър свят!
Топла, нежна мечта ме погали със длани
и нощта като в сън оживя и запя.
Беше мойта душа цяла в огнени рани,
а виж как е красива и горда сега!
Аз не мога да спя и рисувам картина
с непозната луна и далечни звезди.
Нещо в мойта душа безвъзвратно отмина,
но не плача, защото до мене си ти!
Аз съм вятъра, в нощи студени
се нося над всички недостигнати
от мен върхове,брегове...
понякога нежно шептя във съня им..
Аз съм вятъра...
Когато съм силна и бурна,
неустоимо разгарям жарта
огън изричам ,на огън приличам
тогава съм просто жена.
Когато съм тиха и нежна,
по детски обичам ,рисувам
по пясъка ,милвам росата,
вярвам в добри чудеса.
Аз съм вятъра...
Тихият огън изгасям,
от силния правя пожар.
Пустинна и огнена,
жадувам ,бушувам,горя и умирам
във танца на своята стихия...
Аз съм вятъра...
нежния полъх,който докосва едва.
Ако се вслушаш,как ти шептя...
Как ти говоря...
С мен ще гориш...и трептиш..
Според древната митология на фините есента е жена- вълшебница , събрала слънчевата топлина през лятото в багрите си и даряваща ги на хората щедро и красиво.
Е С Е Н
Тя пак дойде -
жената зряла с име есен.
Донесе златни цветове,
обагри с тях по начин лесен-
гори , ливади , брегове .
И замириса на листа ,
на дъжд на ветрове - на есен.
На най- прекрасното - жена .
На северната есен .
Това е вече само спомен,
още не те познавах,
беше едно истинско лято,
дните във сън преживявах.
Когато дойде настъпи лятото,
но есента не закъсня
Промени се земята и целия свят,
вятъра донесе дъжда
Ти не знаеш, ти не чувстваш
тази липса
когато дойдеш при мен през нощта,
душата ми тъне в наслада.
Но ще дойде най-щастливия ден,
когато ти ще дойдеш пак при мен!
Но ще дойде най-щастливия ден,
когато ти ще се сетиш за мен!
Когато не си със мене
обхваща ме тревога,
от всичко се стряскам, защото си мисля,
че идваш в моя дом.
Най-тъжния миг на раздялата,
когато си тръгваш
и аз със сълзи на очи се моля на Бога,
дано се върнеш !!!
И ето близо е най-щастливия ден,
когато ти ще си отново до мен!
Една съм в нощите си с тебе,
а друга - с него през деня,
третия щом видя, всичко в мене пее,
като дете прегръщам нежно във съня.
С един съм строга, справедлива,
със друг, развратна и без свян,
със трети, шеговито-закачлива,
четвърти получава моя плам.
Със друг грижлива съм и домакиня,
нимфетка страстна някой път,
със някой - господарка и богиня,
робиня, служеща на твойта плът.
В живота си навярно съм актриса,
или шизофреничка някой ще ме нарече,
но факт е че свободна съм като птица,
на клетка никой няма да ме обрече.
За такива като тях приготвила съм - ето,
безизразното, сто и първото лице,
груба, мълчалива, тежка маска на която,
чувствата ми никой да не може да чете.
Аз цялата съм ваша , и тялом, и духа ми,
препускащ вихър в чувства океан,
дори да падам - ставам, продължавам,
от себе си аз всичко искам да ви дам.
И само някога, потайно уморена,
аз сгушвам се в прегръдките ти, там,
се чувствам толкоз мила, удовлетворена,,
че цялата разгръщам се за теб, без свян.
Повярвай мои са лицата,
и всичките за теб трептят,
за тебе пее ми душата,
за теб и твойта благодат.
Аз знам, че с мене ти щастлив си,
за теб съм книга, непрочетена дори,
и колкото да я четеш, и я прелистваш,
все нови страници откриваш, знам.
За теб съм радост и опора,
спасение и плам във твоя ден,
затуи дори шизофренична,
обичаш ме, и си със мен.
by mili4ka
За да си бъда същата
пусни ме...
да се налудувам,
да поиграя със плеядата
от мъжките сърца.
Безгрижно искам
да се скитам,
да се нафлиртувам,
а свърши ли театъра
до тебе пак ще спя...
За да си бъда същата
аз първо искам
да съм друга.
Коварна, ненаситна
и разбиваща съдби...
Щом дойде утрото
след нощ
на страсти луди,
преситена до болка
с теб ще ме боли...
И ще си бъда същата.
Тъй вярна, твоя.
Ще чакам тихо,
ако трябва до зори.
А щом се върнеш
и прошепнеш нежно: "моя",
с любов ще те обгърна:
"Спи, любими, спи…"
Не може всичко да е винаги хубаво.
И цветното понякога омръзва.
"Държиш се напоследък много глупаво."
А аз живея както ми отърва.
И дишам според такта на сърцето ми.
Без да се съобразявам с нищо.
Издишвам негативната енергия.
И теб със нея...
И сивите ми дни са просто сиви.
В палитрата ми няма розово.
Когато те сънувам - си отиваш.
Събудя ли се - дишам тромаво.
Не знам защо те няма в моя ден!
Нали това бе нашата присъда?
Не трябваше ли ти да бъдеш в мен
и като сянка аз във теб да бъда?
Защо сега следите ни са две-
нали един бе пътят и една- следата!
Животът ли безшумно ни отне
на дългата разходка красотата?
Животът ли реши, че ти и аз
ще бъдем две разминати вселени?...
Но извървяното остана в нас
и с теб сме вече адски уморени.
Това безкрайно чакане на нещо,
чието име ти е неизвестно,
което като гвоздей се е вклещило
в ранимата повърхност на сърцето ти.
Това очакване, добило мирисът
на възгорчив пелин, набран по мръкнало,
добило топлата ръжда на ирисите ти,
където самотата се е вмъкнала.
Това очакване, което натежало
пулсира в още топлите ти длани.
Долавя всички ултразвуци тялото ти
и жадно търси между тях послание.
И тая болка от копнеж за лято.
И тая блъсканица на душата,
невярващите думи за която
превръщат се в болезнено отпращане.
Това очакване на нещо, от което
в косата ти полазват ситни тръпки...
Във паяче превърнато сърцето
душата ти със лунна нишка кърпи.
Я. Кременска
Прибирам се. Посреща ме дъждът,
студен като сърцето ми разбито.
Не искам да ме помни този град
или защо се връщам да ме пита.
Изминаха години. Много прах
от чужди градове по мен полепна.
Дали се лъжех, но щастлива бях -
зелени стихове в съня си шепнех.
Но днес се връщам. Тихо. Мълчешком.
И спомени ме парят в тишината.
Прибирам се, но вече нямам дом -
заключена и чужда е вратата му. ;(
Ти никога не ме погали с длани
и никога не ме целуна с плам,
не излекува множеството рани,
които всъщност бе нанесъл сам!
Не ми прости, че винаги съм твоя-
звезда от някак близък небосклон.
Аз бях една достъпна, лесна Троя,
която падна без троянски кон.
Но бях и слънце огненочервено,
което твойте стъпки озарява...
Ти гледаше ме мрачно, отегчено
и никога не ме видя такава...
Какъв е смисълът да пазя всичко твое,
да нося с мене спомени и вещи,
ревниво да крещя, че те са мои,
щом друг човек по пътищата срещна!
Щом теб дори не те интересува
дали съм жива днес, или умирам,
май по-добре и с тях да се сбогувам.
Какъв е смисълът да те колекционирам?
by adiveil
Всичко хубаво си отиде... не мога да опиша какво ми е след вчерашния момент на прозрение, който все някога требаше да се случи ;( нема вече за кого/какво да мечтая,за кого да бъда красива, трудно ми е да забравя, но се наплаках хубавичко и съм обнадеждена, че с новото начало всичко в живота ми ше се пренареди като ... къща, да - всяка къща се чисти ама яката за Великден и Коледа - един път през пролетта (когато се влюбих) и преди зимата..Дори хората по улиците забелязват тъгата по лицето ми, трудно ми е да си бъда същата - онази щура луда руса глава, мислеща единствено как да си прекара добре.. Петък е и като всеки петък (този иначе толко специален за мен ден) трябваше да съм щастлива от самия факт че е петък, настроението ми требаше да е на макс. Не - не е заради есента или съвсем-скорошния старт на учебната година, заради него е - разби мечтите ми само с 2 думи, изречени толкова спонтанно сякаш отдавна са чакали да бъдат изречени. Боли ме, но няма живот без болка. Поне осъзнах, че мога да обичам и да се влюбя. Прощавам му.. и продъжавам напред..сама,както преди 3 месеца!
Франция е символ на романтика за много хора по света и знаейки това французите превръщат начина си на живот в стока за продан.
Едва ли някой ще оспори твърденията, че:
- Париж е столицата на модата и любовта,
- френската кухня е най-добрата в света,
- френските мъже са идеалните любовници,
- а французойките са прекрасни и стилни създания.
Митът за превъзходството на френската жена датира още от 1877 г. - за алегоричен символ на Франция е обявена Марианна – прекрасно момиче, въплъщение на женствеността и духовността. Почетното звание "Марианна" винаги се присъжда на някоя конкретна красавица, която се избира след всенародно гласуване.
Не всички французойки, разбира се, са като фотомодели. Като всички жени и те капризничат, борят се с целулита и плачат над любовните романи. Но без всякакво съмнение имат качества, които ги правят неподражаемо чаровни.
Аксесоари
Разликата е в това, че дори към баналното ежедневно облекло французойката умее да добавя закачливи елементи, които внасят допълнително настроение. Нейна запазена марка е стилното шалче, завързано артистично на китката, на талията, на дръжката на чантата, елегантния часовник и качествените бижута.
Бельо
Всяка истинска жена е готова да похарчи всичките си пари за изкусително бельо. То е истински символ на изисканата французойка, пристрастена към дантелите и фините материи. За нея, обаче избирането на бельо е изкуство.
и не случайно продавачите в големите парижки магазини след всяка Коледа са принудени да сменят хиляди комплекти умопомрачително секси бельо, подарено на французойките от техните любовници и съпрузи.
Диета
Една френска поговорка гласи: "Един сладкиш е един миг в устата, един час в стомаха и цял живот върху бедрата".
Французойката почти винаги е на диета, колкото и да е трудно, поради изобилната френска кухня.е
Мода
Модата е родена във Франция, но за французойката важен е преди всичко стилът и собствената индивидуалност.
Парфюмът
В съзнанието на милиони хора самата дума "парфюм" се асоциира с епитета "френски". Французойката обаче никога няма да си купи парфюм само, защото е модерен. Тя знае, че парфюмът, както и дрехите, са нещо твърде индивидуално. Затова блондинката няма да носи аромат, предназначен за брюнетки, и обратно, но и двете следвайки съветите на великата Коко Шанел, непременно ще пръснат от любимия си парфюм не само зад ушите, но и там, където биха желали да получат целувка.
Пола
Французите се шегуват: "Колкото една жена е по-възрастна, толкова по-къса е полата й". Може би затова французойките носят панталони и джинси, но не защото не разбират от хумор, а защото така им е по-удобно.
Токчета
Те безвъзвратно са останали в миналото. С високи токчета във Франция се изтезават само дамите от кварталите с червените фенери и някои чуждестранни туристки, които са решили да блеснат с издържливостта си. Французойката отдавна е направила своя избор в полза на елементарното удобство: маратонки, мокасини, леки сандали...
Шопинг
Французойката му се отдава само в сезона на разпродажбите. Щом магазините обявят намаленията си , пред тях се извиват дълги опашки. Французойката не жали сили и време, за да бъде хем модерна, хем практична.
Мъжете
Те заемат централно място в живота на французойката. Тя може да мечтае да не се омъжи и да се страхува от плачещи бебета, но винаги харесва мъжете. А това в действителност означава всички мъже, без изключение – сивокосият продавач на печени кестени, невзрачния съпруг на портиерката, началникът в службата й или дори случайния минувач, с когото се е разминала в метрото. И по всяка вероятност именно в това невинно и денонощно желание да прелъстява е главният секрет на прочутия чар на французойките.
Кафенето
Това е мястото на срещата, което никога не се променя. Животът на французойките е запълнен с дела, но колкото и да е напрегнат графикът й , тя непременно ще прескочи до кафенето поне три пъти. Сутринта, за да изпие едно кафе на спокойствие. През деня с приятелки за да закуси и да уточни вечерната си програма. А вечерта с приятеля си, преди да отидат на кино или след ресторанта, за да изпият по чаша вино.
Живял някога един принц, който веднъж попитал прекрасна принцеса: "Ще се омъжиш ли за мен?"И тя отговорила: "Не!!"
И принцът живял дълго и щастливо, ходел на лов и за риба, всеки ден се виждал с приятели, пил много бира, напивал се мощно, и играел голф, и разхвърлял чорапи из двореца, и не свалял дъската в кенефа, и чукал слугини, приятелки и съседки, и пял под душа, и гръмко се уригвал, и си драпал топките.
Край.
Събуждам се аз и си мисля.. за всички онези чудни, незабриви и неповторими неща, които имаха удоволствието да ми се случат това лято...Мдаа, приятничко.. и кафенцето е двойно по- хубаво след като знам, че остават само някакви си 5 утрини докато почне новата и за щастие последна (но не-лека) учебна година. След това няма да имам време да го пия рано сутрин, няма да имам време да глезя себе си и любимите си същества, но пък..остават спомените... и аромата на кафе в съзнанието ми. Винаги мога да ги усетя само с едно притваряне на очите.. ето,отново е лято, отново съм свободна и пак съм там - на голямата тераса, заедно с котката ми, умилкваща се около листата на лозата, под светло-синьото небе и силно-греещите слънчеви лъчи, безгрижна като дете и лека, оставена на летния бриз да нашепва кое ще е следващото ми лятно приключение. Всичко си има своя край - не обичам разделите и сбогуванията, затова ще оставя времето постепенно да премине в есен - един хладен, шарен, мрачен сезон, даряващ със своите нови емоции. Пък.. знае ли се.. току виж се намерило/видяло/срещнало нещо, което да да прибави още една причина за да продължавам напред :)))
МмМмного обичам сладолед на топки !!! Мога да Ги ближа по 300 пъти на ден !!! Ахх как добре ще ми дойдат сега 2 прекрасни голееми сметанови .. "топки" :PpP Какво като лятото е вече към края си? За хубавите неща няма сезони!
Най - голямото изкушение за мен!
Трудно се поддавам на изкушения .. ама много ! Но при вида на това сладоСТРАСТНО "чудо" и ... (разлигавих се)
Лъжичката явно за украса са я сложили, аххах :))
Е кажете на това как да не му се отдадеш пак .. и пак и пак !!! И пак :))
Не просто удоволствие, а необходимост, сладка лятна награда и, разбира се - антижега средство!
Ето един интересен ТЕСТ:
Кажи ми какъв сладолед обичаш и ще ти кажа какъв си
РОГЧЕТози тип сладолед се предпочита от хората със силни чувства, които не се лишават от нищо. Огризват и хрупкавата част на вафлената 
фунийка. Който предпочита този тип сладолед, е капризен човек.
НА КЛЕЧКА
Който обича този сладолед, е предприемчив и любознателен човек, обичащ промените. Освен това този тип хора обичат винаги да имат нещо, с което да си играят (клечката).
НА ТОПКИ :))
Подсказва за независим характер, за човек, който обича да вкусва от новото веднага, убеден, че не трябва да се чака. Или с други думи, предпочита се от хората, които не обичат да чакат.
БИСКВИТКА
Почти наподобява закуската за училище, приготвена от мама. Предпочита се от хората, които имат нужда от обич и от непрекъсната сигурност.
КУПИЧКА
Това е единственият сладолед, който не е в свободен и разлят вид. Предпочита се обикновено от хората, които никога не оставят нещата без контрол, които не обичат да мърсят ръцете или дрехите си, които предпочитат винаги добрите маниери пред всичко останало. Това е сладоледът на вечно самоконтролиращите се хора.
Дали бирата е по-добра от мъжа?
1. Бирата никога не оставя дъската на тоалетната чиния вдигната.
2. Бирата издържа повече от 7 секунди.
3. Бирата не очаква да сготвите вечеря когато не сте гладни.
4. Бирата не и пука кога отивате на пазар.
5. Бирата няма нищо против когато майка ви идва на гости.
6. Не можете да забременеете от бира.(спорно ...)
7. Бирата не харчи парите си за Пейбой.
8. Бирата не хърка.
9. Бирата не трябва да спи на отворен прозорец.
10. Бирата не се оригва и не изпуска газове.
11. Лесно се намира хубава бира.
12. Бирата не се цупи.
13. Бирата винаги може да ти повдигне настроението.
14. Бирата не ви крещи когато одраскате колата.
15. Ако бирата свърши преди вас, то винаги може да вземете още и още...
16. Бирата е приятна на вкус. (тук мога да поспоря)
17. Бирата няма лош дъх сутрин.
18. Разпенената бира е за предпочитане пред разпенен мъж...
19. Дори малката бира може да задоволи жаждата ви...
20. Бирата ти е вярна до дъното на бутилката си. Източник: birata.com
Не пия бира (както и друг вид алкохол) и дори след тези 20 точки не бих заменила мъж за бира. Да пиеш бира е мъжко занимание и никога самотно, така че - драги мъже пийте си бирата и все пак - леко с количеството, "позабременели" ви не ща :)) И запомнете:
Не бирата прави мъжа, а мъжа - бирата !!!
И нещо интересно за мъжете...
1. Приятните и добри мъже са грозни.
2. Красивите мъже не са приятни и добри.
3. Красивите и приятни мъже са гейове.
4. Мъжете които не са чак толкова красиви, но са приятни нямат пари.
5. Красивите мъже без пари преследват нашите пари.
6. Мъжете са като хубавото вино, Вначалото са гроздови зърна, и е наша работата да ги смачкаме, и да ги държим на тъмно докато узреят и се превърнат в нещо с което ще ти е приятно да вечеряш.
7. ИМА ЛИ НЯКОЙ НА СВЕТА КОЙТО МОЖЕ ДА РАЗБЕРЕ МЪЖЕТЕ?
8. Мъжете винаги искат това което не могат да имат.
Предупреждение! Прекалената консумация на бира може:
| Добрите | Лошите | Умните | |
| губят своята | през 1вата брачна нощ | при 1вия удобен случай | по 2-3 пъти |
| губят я с: | с мъжа си | с пиян съученик | с вибратор |
| дават се: | по любов | за пари | когато сами поискат |
| четат: | приказки | "Камасутра" | медицинска енциклопедия |
| вярват на: | мъжа си | не вярват на мъжа си | не вярват на никой |
| от мъка те: | плачат | пият | тръгват по магазините |
| комплексират се от: | размера на гърдите си | слагат си силикон | гордеят се с това,което имат |
| Те си: | бродират вкъщи | висят по дискотеки | сърфират в интернет |
| умеят да: | готвят | поръчват | са на диета |
| владеят: | чужди езици | майчиния | своя собствен |
| отнасят се към секса като: | задължение | развлечение | част от живота |
| взимат си в киното: | пуканки | презерватив | червило |
| чакат: | принца на белия кон | милионера с черен Мерцедес | знаят, че и 2та персонажа са измислени |
| спят: | с пижама | голи | в зависимост от ситуацията |
| търсят: | ерогенните си зони | те пък си ги знаят | вярват, че неерогенни зони не съществуват |
| верни са на: | мъжа си | любовника си | на себе си |
| обичат: | всички деца | само пълнолетните | своите |
| не обЛичат: | миниполи | бельо | минипола на работа |
| пекат се на слънце: | с бански | топлес | на сянка |
| имат: | работа | спонсор | свой бизнес |
| вярват в: | чистата любов | платената | качествената |
... не знаеш за мен
Аз мога да съм ледна като вятър,
от който да се случи да настинеш.
Аз мога да съм вярна. Да те чакам.
И неочаквано от теб да си замина.
Аз мога да съм силна като камък,
на който уморено да приседнеш.
Аз мога да живея в пищен замък
или да бъда много, много бедна.
Аз мога да съм нежна като котка,
която вечер в скута ти да ляга.
Аз мога да съм всичко във живота.
Дори смъртта. Когато се налага.
